Саня Армутлиева, ПРОФОН и милионите от телевизиите: кой печели от музиката в ефира

Около 4 млн. лв. годишно плащат националните телевизии на ПРОФОН за използваната в програмите им музика. Но съпоставката между най-излъчваните записи и разпределяните от дружеството средства поставя неудобен въпрос: защо над 80% от сумите се насочват към каталози и компании, свързани със Саня Армутлиева – доскорошния дългогодишен председател на Управителния съвет на ПРОФОН? Отговорът води към самите правила за разпределение, които поставят няколкосекундната фонова „библиотечна“ музика наравно с пълноценните записи на изпълнители с национални хитове. Резултатът е парадоксален: огромният финансов поток от телевизиите се разпределя по модел, при който водещ български артист може да получи от ПРОФОН по-малко от 1000 лв. за цяла година.

Саня Армутлиева заемаше председателския пост в Управителния съвет на ПРОФОН години наред. Същевременно компании и каталози, свързани с нея, са сред най-големите получатели на средства при действащия модел на разпределение.

Това обстоятелство неизбежно поставя въпроса за конфликт на интереси: доколко е допустимо човек с пряк търговски интерес от начина, по който се разпределят приходите, едновременно с това дълги години да оглавява управителния орган на организацията, която приема и прилага правилата за това разпределение?

Тук не става дума само за личността на един председател, а за принципа, по който трябва да работи едно дружество за колективно управление на права. Правилата му засягат доходите на стотици артисти, музиканти, продуценти и звукозаписни компании и следователно би трябвало не само формално да бъдат прозрачни, но и да изключват възможността определени участници в системата да получават структурно преимущество пред останалите.

Отделен въпрос, който заслужава самостоятелно разследване, е ролята на дългогодишните контакти на Армутлиева в ръководствата на националните телевизии.

Влияели ли са тези отношения върху избора на музика, използвана в телевизионните програми? По какъв начин се подбират библиотечните каталози, които звучат като фон? Имат ли определени компании привилегирован достъп до телевизионните продукции?

Същият въпрос възниква и при съставите на журитата в големите телевизионни риалити формати, където музикалният бизнес, телевизионният ефир и продуцентските интереси се срещат пряко.

На тези въпроси вече трябва да отговорят и самите национални телевизии.

Днес Саня Армутлиева вече не е част от ръководството на ПРОФОН.

Това обаче не решава основния въпрос.

Защото проблемът никога не е бил само кой стои начело на Управителния съвет. Проблемът е в правилата, по които се разпределят милионите, събирани всяка година от телевизии и други ползватели на музика.

Ще промени ли новият Управителен съвет тези правила?

Ще бъде ли направена ясна разлика между пълноценния звукозапис на артист и няколкосекундната библиотечна музика, използвана като телевизионен фон?

Ще стане ли публично и разбираемо не само колко пари събира ПРОФОН, но и на какво основание конкретни правоносители получават огромна част от тях?

И ще бъде ли потърсен отговор на въпроса как е възможно при милиони левове годишни постъпления от националните телевизии едни от най-популярните български изпълнители да получават за реалното излъчване на музиката си суми, които трудно могат да бъдат наречени възнаграждение?

Наталия Каменова