Цънцарова: Вече съм в 120 минути

За пореден път в изследване bTV печели доверието на зрителите, как се постига това?

Не искам да говоря претенциозно. Някак си корпоративното говорене никога не звучи искрено от устата на журналист. Само че аз имам ежедневен контакт с хората, които взимат решенията за новините и актуалните предавания. Виждам, че всички те и колегите ми сме водени от убеждението, че оставаме една от малкото свободни медии. Водим се от чисто принципните позиции, че трябва да съществуват всички гледни точки, че получен отказ не може да е причина да не правим дадена тема. Смятам, че това усилие се вижда и се оценява от хората. Те не могат да бъдат излъгани.

Как криеш личните си пристрастия на екран?

Не че съм по-обрана в емоциите си, но някак си наистина съм водена от любовта си към истината. Няма хора, които да са имунизирани срещу критика. Това е важното във въпросите, не толкова да накараш някого да се чувства неудобно. Лесно е, когато се опитвам да видя всичко през погледа на зрителя. Такава ми е нагласата, добронамерена съм към всеки събеседник. Подхождам наистина с любопитство да науча повече и да изляза от този разговор по-информирана, по-познаваща човека.

Имаш ли мечтано интервю?

Не точно мечтано, по-скоро за мен би било професионално предизвикателство да направя интервю с Делян Пеевски, Ахмед Доган, с Бойко Борисов също, защото отдавна говори само от джипа си. С хора, от които всички очакваме много отговори и към които всички имаме много въпроси. Ще ми е трудно, но бих искала да имам възможност да се подготвя за такива интервюта.

По едно време името ти вървеше с етикета "разследващ журналист".

Винаги много ме е тормозело това. Не искам хората да гледат на мен с едно наум, че винаги се опитвам да науча нещо, имам заден план и ровя. Не подхождам със съмнение към хората. Не искам да ме свързват само с проблеми и сложни казуси с криминален оттенък. Днес гледах с такова любопитство живото включване от Варна за подводницата "Слава", станала музей. Това профилиране никога не ми е допадало. За съжаление, не се справям добре с културни теми, там се изисква специфична подготовка. Но това не ми пречи да имам любопитство и към тях. Разследващ журналист е много претенциозно. Не винаги това, което съм правила, е било разследване, било е репортаж. Има колеги, които влагат изключително много труд. За всеки репортаж на Марин Николов може да се каже, че е разследващ. Той рови, проверява, открива. Стоян Георгиев по същия начин от всяка тема може да извади такава дълбочина, за която аз понякога нямам око да я видя. В крайна сметка е важно да можеш да преведеш на езика на хората това, което е проблем. И те да го разберат.