Всеки си има своето „дъно“ – загуба, провал, предателство, срам: Братът на Ружа Игнатова

покаже какво всъщност има истинска стойност в живота. „И ако го приеме, тогава започваш наистина да живееш – не на повърхността, а в дълбочината на смисъла.“

Завръщането в България и усещането за дом

„Живял съм в пет различни държави, но никога не съм се чувствал толкова истински у дома, както в България“, споделя Игнатов. През голяма част от живота си е бил като дърво без корени, но когато се връща тук, нещо вътре в него просто си казва: „Това е твоето място.“ Не може да го обясни логично – било е усещане.

Чисто практически, е щяло да му е по-лесно да остане в Германия, но да се прибере тук „не беше решение на ума, а на сърцето.“ Въпреки че не е израснал в България, се учи всеки ден – на езика, културата, историята, хумора. „Но най-ценното, което намирам тук, са хората. Срещам страшно специални, земни и истински хора. И колкото и често да чувам „Тук няма бъдеще“ или „България не се оправя“, искам да кажа нещо от сърце – не съм усещал такъв спокоен и свободен живот никъде другаде“, споделя още той.

Новият живот – извън сянката на миналото

„Новият ми живот… наистина е нов“, категоричен е Константин. 

След годините в САЩ има шанса най-накрая да прегърне сина си, когото дълго време е познавал само по телефона. „Това е чувство, което не може да се опише – трябва да се изживее“, споделя пред Dariknews.bg той. Среща жена, с която очакват момиченце. „Готвя се с голяма радост за всички малки чудеса, които идват с това – от четене на книги за бебета, до курсове за смяна на пелени. И да си призная, уча с ентусиазъм!“

Игнатов не обича да ходи по заведения, дискотеки и барове. Обича да е съм със семейството си, с приятели, или просто да се разхожда с кучето ми. Научил се е да цени простите, истински моменти.“

Професионално животът му е динамичен. Превел е книгата на немски за пазара там. Продължавам и да пише, защото това е негова страст от почти 20 години, но едва сега намерил смелост да извадя думите си наяве. Паралелно продължава и с „дневната си работа“ като международен бизнес консултант.

„Не е период с много сън, но няма и ден, в който да не си легна с благодарност. Моля се и благодаря за всичко, което имам – за втория шанс, за близките ми, за това, че днес мога да си живея моя живот, а не този на други хора, че мога да бъда човекът, който искам да бъда.“

Константин активно работи по инициативи в затворите, провокиран от личния си опит. „Аз на свой гръб видях колко бързо човек може да се отклони от пътя си. Понякога само едно решение – едно погрешно завиване – води до последствия, които променят целия ти живот. Затова тази кауза не е просто абстрактна за мен – тя е лична.“

Вярва, че истинското правосъдие включва даване на шанс на хората да започнат отначало, след като са си понесли наказанието. „Всички хора грешим. Да сбъркаш веднъж е човешко. Това, което е важно, е какво правиш след това.“

Много от хората, излезли от затвора, искат нов живот, но често се сблъскват със затворени врати. „А когато пред един човек няма път напред, той най-често тръгва назад – към старото. И това не е провал само за него – това е провал и за нас като общество.“ Затова смята, че ако се изграждат мостове, вместо стени, ще се даде шанс на тези хора да се докажат и да изградят по-добър живот.

Чрез тази кауза и покрай тренировките си по бойни спортове, той се запознава с много мъже, минали през затвора, но избрали трудния път на промяната.

От една година насам Константин често посещава спортни клубове и училища, за да говори с млади хора. Разказва им за своята история – не за да ги уплаши, а за да ги накара да се замислят. „Защото няма „бързи пари“, които да не водят до бързи последици.“

Нито един успех, изграден върху лъжа, престъпление или измама, не е истински, а още по-малко – дългосрочен. „Колкото и клиширано да звучи – всичко в живота си има цена. И когато платиш със свободата си, със здравето си, с доверието на близките си – осъзнаваш, че парите никога не са били богатството, което си търсил“, разказва Константин.

Той не може да промени миналото си, но вярва, че може да повлияе на нечие бъдеще и го усеща като своя отговорност. Живеем в свят, в който социалните мрежи показват изкривена реалност, която изглежда примамлива. „Особено в България, липсват публични гласове с минало, които открито да говорят за опасностите по този път“, споделя той.

„А истината е, че няма нищо готино в това да си далеч от детето си. Да живееш зад решетки. Да нямаш право да напуснеш държава. Да се събуждаш с тревога и заспиваш с вина.“ На тези млади хора иска да каже: „богатството е в нещата, които не могат да ти бъдат отнети – в името ти, в почтеността ти, в свободата ти, в любовта на близките. Всичко друго е илюзия.“

„И ако днес мога да помогна поне на един човек да не тръгне по грешния път, значи моята болка вече не е била напразна“, завършва Константин Игнатов.

Източник: Дарик