Анди Мъри отпадна от Олимпийските игри след поражение на двойки заедно с Дан Евънс в последния тенис мач на шотландеца

В историята на британския спорт никога не е имало по-силно сърце и по-предизвикателен дух от този на Анди Мъри.

Затова, когато кариерата му в тениса приключи на корта от червена глина на полупразния стадион в края на Булонския лес, една светлина угасна.

Последният мач на Мъри имаше същата тежест като последния мач на Боби Чарлтън, последния двубой на Ленъкс Люис, последното състезание на Джеки Стюарт, последното подаване на Иън Ботъм и последния кръг на Ник Фалдо.

Той промени облика на британския тенис, игра в най-великата епоха на мъжкия тенис и спечели три титли от Големия шлем и 46 титли на сингъл.

През 2013 г. той стана първият британец от 77 години насам, който спечели титлата на сингъл на Уимбълдън. Той спечели Откритото първенство на САЩ. През 2015 г. изведе Великобритания до първата ѝ победа за купа "Дейвис" от 79 години насам. Той беше прекрасен посланик на играта. Нищо чудно, че Клеър Болдинг се разплака в студиото на Би Би Си. И така, когато краят на корт "Сюзан Ленглен" наближи малко след 21,30 ч., за нас беше почти толкова трудно да се сбогуваме с него, колкото и за Мъри - да се раздели с играта, която украсяваше в продължение на две десетилетия и на която посвети живота си.

След геройствата в първите два кръга на мъжките двойки на тези Олимпийски игри този четвъртфинал срещу третите поставени американци Тейлър Фриц и Томи Пол беше твърде голямо предизвикателство.

Това беше нощта, в която чудесата се изчерпаха, това беше нощта, в която нямаше да има завръщане, това беше нощта, в която Мъри знаеше, че никога повече няма да чуе тълпата да го приветства и да крещи името му.

Това беше нощта, в която времето го отведе в пенсия толкова категорично, колкото и смело. Това беше нощта, в която Мъри най-накрая заприлича на 37-годишния мъж, който преди малко повече от месец претърпя операция на гърба и който се движи с метална тазобедрена става. Всеки нормален състезател щеше да се откаже преди години.

Фриц и Пол бяха твърде добри, твърде силни и твърде млади. Те спечелиха с 6:2, 6:4 за 77 минути, а след края на мача се присъединиха към публиката, която ръкопляскаше и приветстваше Мъри до пенсионирането му.

Тъй като емоциите започнаха да го обземат, Мъри се запъти към центъра на корта в захлас, помаха на феновете, поздрави ги, погледна към небето, раздаде последните си автографи и тенис топки, подпря глава в ръце и заплака.