Бг борец и промоутър лансира бащата на Скалата
"Българския Херкулес", "Железния" човек, "Дивака", "Лошото момче", "Дивия тигър", "Балканския лъв". Това са някои от прозвищата, с които е известен българинът, който ще разгледаме в настоящата статия. Борец, боксьор, силов атлет, каскадьор, кечист, кеч мениджър, боксов промоутър, кеч промоутър. Всичко това описва Илия Елчинов, по-познат в Америка под името Луи Милър. Елчинов, чиято кариера в американския кеч продължава цели 56 години, е една от най-колоритните и най-успешни български фигури в историята на кеча.
Илия Елчинов е роден на 15-ти септември 1903г. в град Мехомия (Разлог в наши дни). През 1906 г. бащата на Илия отива на гурбет в Съединените американски щати, където почти цяло десетилетие работи в Сан Франциско в ресторантьорския бизнес и редовно изпраща пари на семейството си в България. Бащата на Илия се завръща в България за кратко по време на годините на Първата световна война, но впоследствие цялото семейство Елчинови (бащата, майката, Илия, брат му и сестра му) емигрират в Америка. Конкретно Илия отива там през февруари 1921 г. В България остава единствено другия брат на Илия, който през 1930 г. заминава за Франция заедно със семейството си и после след Втората световна война и те също отиват в Америка. През 1928 г. Илия се жени за българка, Мери Масларова, в Сан Франциско. През 1929 г. им се ражда първият син - Ник, а през 1930 г. и вторият - Джордж. Илия и съпругата му обаче се развеждат. След това той има още три брака - през 1942 г. за гъркиня на име Франсис, през 1960 г. за българката Мария Балабанова и накрая през 1962 г. за българката от Егейска Македония на име Милдред. Но стига толкова биографични щрехи. Нека сега да разгледаме дългата му кариера в американския кеч.
Дебютът на Илия Елчинов като професионален кеч борец е през 1924 г. в щата Калифорния, където Елчинов живее от 1921 г. до края на живота му. Още от самото начало той се бори под името Луи Милър и в Америка го познават основно под това име. Първите му борби са основно в градовете Сан Франциско и Оукланд. По това време той е борец от средната категория, борбите му са доста спорадични и обикновено се бори в първата борба за вечерта. Първите му по-значителни кеч срещи са през 1927 г., когато отива на турне в щата Индиана. Там той се изправя срещу бившите световни шампиони Джак Рейнълдс и Джо Парели (губи от първия, но прави равенство с втория след 45 минути борба). През 1929 г. има и кратко турне в щата Юта, но като цяло през 20-те се бори главно в Калифорния и при това рядко.
Световните шампиони Джак Рейнълдс (вляво) и Джо Парели (вдясно)
През годините Елчинов практикува не само професионален кеч, но и борба и бокс, макар и на аматьорско ниво. Работи като охрана в заведение, разносвач на лед, каскадьор във филми и т.н., но попрището, което му докарва първоначалната слава са силовите демонстрации. През 1923 г. популярният латвийски професионален борец и силов атлет Дмитрий Мартинов отива на турне в Америка и прекарва доста време в Калифорния. Там Мартинов, който през голяма част от кариерата му е рекламиран като българин, макар че не е такъв, се запознава с българина Илия Елчинов. Мартинов е атлет с огромна физическа сила и в лицето на Елчинов той вижда негов сродник. Мартинов взима Елчинов под крилото си и го научава на силовия занаят. Скоро след това Мартинов напуска Америка, но знанията и техниките, които предава на Елчинов завинаги остават с българина.
Дмитрий Мартинов
През годините Елчинов работи в няколко циркове и карнавали, където демонстрира внушителната си физическа сила. Сред демонстрациите, които прави са: извива желязна пръчка с голи ръце върху носа му като опора, захапва желязна пръчка с уста и я държи докато на двата ѝ края виси по един човек, забива пирони с ръка и после ги вади с ръка от дъската, разкъсва дебел телефонен указател на две части, къса цяло тесте карти със зъби, слагат 136-килограмов камък върху гръдния му кош и негов асистент удря камъка с чук докато камъкът не стане на парчета. Тези уникални физически изпълнения изграждат репутацията на Елчинов и той става известен като един изключително корав и силен индивид. През 1926 г. дори и българската преса пише за него, което е доста нетипично за онези години - обикновено постиженията на българи в САЩ не достигат страниците на тогавашната родна преса. Тази негова репутация се запазва до края на живота му. Дори и на стари години той все още притежава голяма част от силата си и това всява респект в колегите му, журналисти, кеч почитатели и т.н.
Илия Елчинов в българската преса (1926 г.)
* Килограмите са сбъркани. Има се предвид 172 паунда (78 кг).
Репутацията му на силен атлет му помага и в кеч кариерата и през 1930 г. тя започва да набира инерция. По това време Илия, който вече е борец в полутежка категория, тренира и с легендарния кеч ветеран Ад Сантел, който се слави като един от най-способните и опасни борци от онези години. Постепенно Елчинов започва да се бори във все повече и повече кеч срещи. През 1930-1931 г. той се бори за първи път в Канада и има борби в щатите Калифорния, Орегон и Невада, а през 1932 г. отива за първи път на турне и на другото американско крайбрежие, където се бори в щатите Охайо и Мичиган. Доказателство за прогреса му като кеч борец е фактът, че през август 1932 г. популярното боксово и кеч списание „The Ring“ публикува ранглиста с десетте топ борци в САЩ от полутежка категория и българинът Илия Елчинов е борец №9 в класацията. Любопитно е да се отбележи и че през 1931 г. Елчинов се запознава с бившия световен шампион по бокс Джак Демпси, с когото стават добри приятели. Демпси, едно от най-популярните имена в историята на бокса, понякога тренира с Елчинов, когато има нужда да влезе в по-добра форма. Малко по-нататък Елчинов тренира и с друго популярно боксово име - бъдещият световен шампион Макс Баер, с когото също стават добри приятели. Фактът, че е тренировъчен партньор на подобни големи боксови звезди му придава допълнителна легитимост в очите на тогавашната публика.
Световният шампион по бокс Джак Демпси тренира с Илия Елчинов (септември 1931 г.)
Пиковите години от кариерата на Илия Елчинов на ринга са в периода 1933-1937 г. Към 1933 г. кечът се радва на голяма популярност в Америка и приходите от кеч са рекордни, въпреки че това са годините на Голямата депресия. Конкретно в щата Калифорния, където са повечето борби на Елчинов, нещата стоят по следния начин. Щатът е формално разделен на две зони на влияние - Южна Калифорния с централа Лос Анджелис и Северна Калифорния с централа Оукланд. В Южна Калифорния основното задкулисно лице е лосанджелиският промоутър Лу Даро, а в Северна Калифорния шеф на кеч борците е българинът Дан Колов. Колов решава кой борец ще се бори и къде. Начело с Даро и Колов кечът в щата Калифорния е може би по-популярен отвсякога. Това обаче се отнася за борците от тежката категория. Нещата при по-леките борци стоят малко по-различно и те не са под опеката на Даро и Колов. Борците от по-леките категории не са толкова популярни, колкото колегите им от тежката категория и съответно борбите им не привличат чак толкова много зрителски интерес, колкото борбите на "силоваците". И отчасти точно заради това някои борци от полутежката категория прибягват до нови прийоми, с които да засилят интереса към борбите си. Борбите им стават с по-бързи обороти и пълни с агресия. Борцовата част минава на по-заден план, а на преден план излизат юмруците, ритниците, хапането, душенето, бъркането в очи, маменето зад гърба на съдията и т.н. Кечът, повече отвсякога, става битка между добрия герой и свирепия злодей. Такива шоу елементи има и преди това, но сега вече те стават основна част от американските кеч срещи, особено в полутежката категория, където се бори, или по-точно, се бие, и българинът Илия Елчинов. Елчинов, който подобно на сънародника му Дан Колов обикновено излиза на ринга бос, влиза в ролята на злодея и е изключително ефективен в нея и то до такава степен, че понякога се случва зрители от публиката да го нападат, защото са вбесени от действията му на ринга. Понякога се налага и полицейска намеса, за да се възстанови реда. Стилът на Елчинов на ринга е доста агресивен и му спечелва прякора „Дивака“ (The Wild Man, на английски). Например, в една негова среща Елчинов вади вратовръзка и започва да души опонента си с нея, разбира се, зад гърба на съдията. В друга среща Елчинов взима дървен стол от първите редове и го разбива в главата на опонента му. Друг път, докато души опонента си с ръка, съдията се опитва да го спре, при което нашенецът се ядосва и нокаутира съдията с дясно кроше. Това са просто няколко примера, но има и много други. Една американска статия описва Елчинов по следния колоритен начин: „Може да има по-корави и по-диви мъже от Луи Милър [Илия Елчинов], но повечето от тях все още са изолирани от света някъде на канибалски острови. Много малко от тях са били част от цивилизования свят и всичките са свикнали с начина, по който хората правят нещата. Но не и Луи. Той просто се стреми да разпокъса човека срещу него крайник по крайник и дори не го интересува какви методи ще използва стига да си постигне целта“.
Американската преса относно някои от кеч срещите на Луи Милър/Илия Елчинов (1933-1937 г.)
Така преминава този период (1933-1937 г.) от кеч кариерата на Илия Елчинов - в кеч срещи, в които той е злодея и се опитва да смаже любимците на публиката по всевъзможни начини. През този период Елчинов има кеч срещи в щатите Калифорния, Аризона, Вашингтон, Орегон, Невада, Оклахома, Мичиган и Мисури. Бори се и в Хаваи и Канада. Често е в главната двойка за вечерта. Сред редовните му опоненти са популярни борци от полутежка категория като Стийв Стрелич, Джак Морган, Бъди О'Браян, Лесли Улф и българинът записва победи над някои от тях, както и над бивши световни шампиони като Хю Никълс и Джордж Пийт. Понякога Илия излиза на ринга и срещу борци от тежка категория, включително уважавани имена като Шандор Забо, Дийн Детън, Хари Езикиян (бъдещият Али Баба), Дик Дейвискорт, Сами Стайн, "Малкия вълк" и Тед Кристи като конкретно с последните двама той успява да направи равенства, въпреки по-малките си размери спрямо техните. Любопитно е да се отбележи и следното, през лятото на 1935 г. в град Джоплин, щата Мисури, се появява кечист на име "Балканския лъв", който излиза на ринга с маска на лицето. През лятото на 1936 г. в няколко калифорнийски града пък има маскиран кечист на име "Черния демон". И в двата случая зад маската се крие Илия Елчинов. Що се отнася до успехи на ринга, най-големият му успех безспорно е спечелването на щатската титла на Калифорния. На 22-ри март 1934 г. в Сан Франциско Елчинов побеждава Джак Морган и така става шампион на щата Калифорния по кеч в полутежка категория. Само седмица по-късно обаче той губи титлата от Ейб Кауфман. Всъщност, опонентът му не го тушира, а просто Елчинов е дисквалифициран, защото удря Кауфман с юмруци в корема няколко пъти и в крайна сметка съдията присъжда срещата, и съответно титлата, в полза на Кауфман.
Илия Елчинов става шампион на щата Калифорния (22-ри март 1934 г.)
От есента на 1937 г. натам Елчинов започва да си изкарва хляба главно като промоутър/организатор на кеч шоута, с което ще се запознаем малко по-долу, но това не означава, че той се оттегля от ринга. От 1938 до 1944 г. той продължава да участва в кеч срещи, но доста по-спорадично. От 1944 г. натам вече не е активен кечист. През 1950 г. за кратко се завръща на ринга. Тогава в Калифорния се появява нов маскиран кечист, който доминира любимците на публиката. Въпросният кечист се казва Ел Торо и кеч промоутърите го представят като бивш мексикански матадор, но всъщност е американец на име Мел Патерсън. Интересното при въпросния маскиран кечист е, че той си има и мениджър, който го придружава до ринга, намесва се понякога в кеч срещите му и му помага да ги печели нечестно. Мениджърът на Ел Торо е Илия Елчинов. По това време мениджърите все още са новост в кеча и Елчинов е един от пионерите в това отношение. Той влиза под кожата на публиката с нелегалните си намеси и в крайна сметка се стига до там, че Елчинов се завръща на ринга, след шестгодишно отсъствие, в отборен мач с Ел Торо срещу популярните братя Вик и Тед Кристи. Три години по-късно това са повтаря отново, но с една основна разлика. През лятото на 1953 г. в Калифорния идва маскиран кечист на име "Великия Боло" (Ал Ловлок е човекът зад маската) и точно както Ел Торо преди това, негов мениджър е Илия Елчинов. Благодарение на намесите на Елчинов Боло побеждава няколко от главните кеч звезди в Калифорния. Елчинов отново се завръща на ринга, този път като отборен партньор на Боло за няколко срещи. Разликата с предишния път през 1950 г. и сега е, че кеч срещите вече се излъчват по телевизията. Телевизията започва да става по-масова медия в Америка през втората половина на 40-те. В рамките на няколко години три от четирите национални американски телевизии добавят кеч предавания в ефира си и това води до нов бум в популярността на кеча в САЩ. Една от кеч федерациите в Калифорния започва да се излъчва по местната KTLA телевизия още през 1947 г., но през 1952 г. шоутата на федерацията започват да се излъчват и в много други щати в цяла Америка. Елчинов има по една среща през 1951 и 1952 г. по телевизията в Калифорния (като самостоятелен кечист срещу популярните кечисти Джо Пазандак и Шандор Забо), а когато отново се завръща на ринга през 1953 г., като мениджър и отборен партньор на "Великия Боло", няколко от срещите му са излъчени по телевизията както в Калифорния, така и в други щати. Именно Елчинов е първият български кечист, който участва в кеч среща, излъчена по телевизията. През годините записите от срещите му през 1953 г. се повтарят многократно в различни щати, като за последен път откъси от негов кеч мач са излъчени по телевизията в САЩ през 1986 г. След няколкото мача през 1953 г. Елчинов има една последна кеч среща седем години по-късно. Срещата е отборна и се състои на 6-ти април 1960 г. в Хонолулу. Това е официалният край на кариерата му на ринга. На предишния ден Илия се жени за третата му съпруга.
Ел Торо (вляво) и "Великия Боло" (вдясно)
През 1931 г. Илия Елчинов вижда възможност да поеме задкулисна роля в кеча и става промоутър на кеч шоута в град Рино, щата Невада. Ако си популярен борец, можеш да си вадиш добри пари от кеча, но ако си успешен промоутър можеш да вадиш дори повече и това привлича Елчинов към промоутърското поприще. Що се отнася до неговите кеч шоута в Рино Елчинов не само е техен организатор, но също се бори в тях, а често е и съдия за другите мачове. Първото му кеч шоу е на 20-ти март 1931 г. Елчинов се бори във втората от общо три борби, а в главната двойка е неговият ментор Ад Сантел. Шоутата на Елчинов в Рино продължават до края на 1931 г., когато той отстъпва промоутърските си права на друг човек. Главните имена, на които Елчинов залага да привличат зрителите в Рино са Ад Сантел и Пийт Висър. Елчинов се завръща като промоутър в Рино през юли 1932 г. и орзанизира кеч шоута там до края на октомври 1932 г. Главната звезда в повечето от тези шоута е българинът Никола Велков. През следващата година Елчинов за кратко е промоутър на кеч шоута и в град Санта Роза, щата Калифорния.
От ляво надясно: Ад Сантел, Пийт Висър, Никола Велков
След пауза от около 4 години, през февруари 1937 г. Елчинов отново се завръща към ролята на кеч промоутър и организира първото си кеч шоу в град Вайселия, щата Калифорния. Именно шоутата във Вайселия му изграждат репутация на добър кеч промоутър. Елчинов промотира шоута там до края на 1940 г. Редица световни шампиони участват в шоутата му, като например: Джим Лондос (с когото са добри приятели извън ринга), Гус Соненбърг, Винсънт Лопез, Бронко Нагърски, Рей Стийл, Еверет Маршал, Ханс Щайнке, Али Баба, Шандор Забо, Дийн Детън, Дейв Левин, Лен Хол и др. Елчинов освен това няколко пъти докарва добрите си приятели, бившите световни шампиони по бокс Джак Демпси и Макс Баер, във Вайселия като специални съдии за кеч шоутата му.
От ляво надясно: Винсънт Лопез, рефера Джон Тупин, промоутъра Илия Елчинов и Дийн Детън (4-ти декември 1937 г. във Вайселия)
Успешните му кеч шоута във Вайселия отварят вратата за Елчинов да бъде промоутър на кеч шоута и в други калифорнийски градове в периода 1941-1960 г. Следват шоута в Сан Бернардино, Бърбанк, Вентура, отново във Вайселия, Ханфорд, Мерсед, Санта Барбара, Ланкастър, Лонг Бийч, Северен Холивуд, Сан Диего и отново в Рино, щата Невада. Вече няма спор, че българинът Илия Елчинов е един от най-важните кеч промоутъри в щата Калифорния. Бивши, настоящи и бъдещи световни шампиони продължават да участват в Елчиновите кеч шоута: Лу Тез, Горджъс Джордж, Бъди Роджърс, Антонино Рока, Примо Карнера, Франк Секстън, Дано О'Махони, Микеле Леоне, Енрике Торес, Уилбър Снайдър, Джийн Киниски, Ник Бокуинкъл, Дани МакШейн, Милдред Бърк и много др.
Реклама за кеч шоу, организирано от Илия Елчинов (22-ри октомври 1948 г. в Мерсед)
1961 г. е ключова година в промоутърската кариера на Илия Елчинов. През онези години кечът в САЩ в известна степен е като мафията. Всичко е под контрола на една организация - Националния кеч съюз (National Wrestling Alliance, на английски). Страната е разделена на „територии“ и само определени промоутъри, които са част от Съюза, могат да организират кеч шоута в собствените си територии. От време на време обаче се появяват т. нар. „outlaw“ (извън закона на Съюза) промоутъри, които се опитват да навлезнат в определена територия без одобрението на Съюза. Такъв е случаят с промоутъра Рой Шайър. Към 1960 г. щата Калифорния е разделен на две територии - Южна Калифорния с централа Лос Анджелис и Северна Калифорния с централа Сан Франциско. Шеф на севернокалифорнийската кеч организация е бившият борец Джо Малчевич. Малчевич поема контрола над Северна Калифорния през 1935 г., когато закупува правата за „територията“ от предишния им собственик - Дан Колов. През 1960 г. бившият кечист Рой Шайър предлага на Малчевич да му стане съдружник, но Малчевич отказва и затова през октомври същата година Шайър решава да създаде конкурентна кеч организация. През януари 1961 г. Шайър подписва телевизионна сделка с местна телевизия и кеч шоутата му започват да се излъчват по телевизията, което му дава конкурентно предимство пред кеч организацията на Малчевич, която не се излъчва по телевизията. През март 1961 г. и двете организации имат шоута в популярната зала „Кау Палъс“ в Сан Франциско. Шоуто на Шайър привлича над 16 хиляди зрители, а това на Малчевич под три хиляди. Този първи сблъсък между двете кеч федерации предвещава съдбата на организацията на Малчевич - година и половина по-късно тя затваря врати и Шайър става новия шеф на кеча в Северна Калифорния. През следващите близо 20 години севернокалифорнийската кеч организация на Рой Шайър е една от най-популярните и финансово успешни кеч организации в САЩ.
Рой Шайър
Къде се вписва българинът Илия Елчинов? Шайър промотира кеч шоута в Сан Франциско, но един град „територия“ не прави. За да имаш наистина успешна кеч организация и да можеш да привличаш кечисти от световно ниво ти трябва да можеш да им предложиш постоянна работа. Моделът в онези години е следният, Шайър организира най-големите шоута в Сан Франциско, а през останалото време кечистите му участват в по-малки шоута из цяла Северна Калифорния. Шайър работи с мрежа от местни промоутъри. Той им осигурява кечисти, за което взима процент от приходите им, и така местните промоутъри осигуряват достатъчно работа за кечистите му. Най-важният промоутър в мрежата на Шайър е Илия Елчинов. Елчинов и Шайър стават партньори през април 1961 г. Първото им съвместно дело е да си подсигурят лиценз за провеждане на кеч шоута в Сакраменто, от където смятат да излъчват второ седмично телевизионно кеч шоу, което още повече да популяризира кечистите, които работят за тях. Малчевич опитва същото нещо в Сакраменто, но в крайна сметка телевизията решава да работи с Шайър и Елчинов. Впослествие Елчинов не само промотира седмичните телевизионни шоута в Сакраменто, но и провежда големи шоута два пъти в месеца в местната „Мемориал Аудиториум“ зала. Освен това в периода 1961-1976 г. Елчинов промотира кеч шоута и във Вайселия, Ричмънд, Оукланд, Плезънтън, Стоктън, Роузвил, Напа, Антиок, Санта Круз, Конкорд и Санта Роза. Като цяло през въпросния период Елчинов е един доста успешен кеч промоутър. За него работят популярни кеч звезди като Андре Гиганта (полубългарин по произход), Били Греъм, Бил Уотс, Марк Люин, Гори Гереро (бащата на Еди Гереро), Дон Мурако, Мистър Фуджи, Педро Моралес, Горила Монсуун, Стан Стейсиак, Спирос Арион, Ърл Мейнард, Памперо Фърпо, Кевин Съливан, Фабюлъс Мула, Роки Джонсън (бащата на Дуейн „Скалата“ Джонсън), Пат Патърсън, Рей Стивънс, Пепър Гомез и много др. Особено последните трима участват в шоута на Елчинов с години наред и шоутата с тяхно участие генерират хиляди долари приходи от билети за българина.
От ляво надясно: Роки Джонсън, Пат Патерсън, Рей Стивънс, Пепър Гомез
През 1976 г. Рой Шайър и Илия Елчинов прекъсват работните си взаимоотношения. Двамата работят заедно цели 15 години и макар и по принцип никога да не се харесват един друг на личностна основа, осъзнават, че имат взаимна полза да работят заедно. Шайър има нужда от промоутър като Елчинов, който да осигурява доста работа за кечистите му, а Елчинов има нужда от популярните кечисти на Шайър, за да продава билети за кеч шоутата си. През май 1976 г. Шайър решава, че вече няма да работи с Елчинов, спира да му изпраща кечисти и започва да работи с други промоутъри. Отношенията между двамата стават враждебни и Елчинов дори съди Шайър, че му дължи пари. Това не е краят на кариерата на Елчинов, но решението на Шайър предвещава нейния край. През следващите няколко години Елчинов продължава да промотира кеч шоута в няколко севернокалифорнийски града, но като цяло публиките за кеч шоутата му стават все по-малки и по-малки. От една страна това е така, защото в шоутата му вече участват по-непопулярни кечисти, а от друга страна кечът в Калифорния като цяло вече не привлича големия зрителски интерес, който е привличал в годините преди това. Елчинов също така опитва да стане и боксов промоутър. През годините вече е промотирал аматьорски бокс и излъчвания на живо на големи професионални боксови мачове в кина, а през 1978 г. в Оукланд Елчинов за първи път промотира и професионален бокс. Боксовата му галавечер е успешна във финансово отношение, но разногласия с партньора му относно това как трябва да се промотира боксът слагат край на партньорството им, а така в крайна сметка и на боксовите амбиции на Елчинов. През септември 1980 г. Елчинов продава промоутърските си кеч права за шест града на бившия кечист Антон Леон и така официално приключва 56-годишната си кариера в американския кеч. Няколко месеца по-късно неговият дългогодишен бизнес партньор Рой Шайър също се оттегля от кеча. За шестте си града Елчинов получава $35,000 (около $106,000 в днешни пари) от Леон. Това му позволява да се пенсионира и да изживее останалите си дни спокойно. Илия Елчинов почива на 8-ми август 1987 г. в град Оукланд, щата Калифорния.
Илия Елчинов (1976 г.)
Накратко, това е кариерата на Илия Елчинов в американския кеч. Елчинов е българинът, който най-дълго си вади прехраната благодарение на този бизнес. Кариерата на Елчинов в кеча започва през 1924 г., когато легендарният български борец Дан Колов тепърва навлиза в разцвета на силите си, и завърша през 1980 г., когато промоутърът Винс Макмеън се подготвя да превземе света на кеча и да направи Световната кеч федерация (WWF/WWE) - безспорният лидер в този жанр. Особено що се отнася до организирането на кеч шоута, няма друг промоутър в историята на щата Калифорния, който да организира кеч шоута толкова дълго време и в толкова много градове като българина Илия Елчинов. Всъщност, малцина са промоутърите в историята на кеча като цяло, които имат по-дълга промоутърска кариера от неговата. Общо взето, за 56-те си години в кеча, Елчинов постига много - както на ринга, така и извън него. Една статия не е достатъчна да обобщи неговата личност.
Илия Елчинов в дните му като силов атлет
Илия Елчинов със синовете му Джордж, вляво, и Ник, вдясно (1945 г.)
Боксьорът Джо Луис и Илия Елчинов (1947 г.)
Източник: prowrestlingbulgaria.blogspot.com