БГ кисело мляко е тайната на сумистите на Котоошу: Иван Благоев след лагер в школата в Токио

Юристът Иван Благоев, който е европейски и държавен шампион по сумо имаше невероятния шанс да направи лагер в школата на Котоошу в Токио, която е практически недостъпна за хора извън затворения свят на японската традицонна борба. Той разказва отвътре как работи системата и как „ранътъ прави борбътъ” от опита им с другия ни лагерист в школата Симеон Станкович. Това беше и част от подготовката на двамата ни състезатели за предстоящото от в последния уикенд на юни европейско първенство в Шотландия.

Как протича един ден в школата на Котоошу?

Ставането сутрин е в 6:30. В 7 започват тренировките и така до обяд.

Няма закуска?

Няма.  Най-слабите състезатели подготвят терена. Загряват с по 300-400 повдигания на крак и клякания – шику, после движение по дохиото. Правят поне по 10 срещи. После подготвят терена за по-високо поставените в йерархията. И после отиват да им сготвят обяда, който им и сервират. Самите те започват да се хранят чак, след като Котоошу или, ако го няма в момента, най-силният състезател им позволи. Обядът е в 12 ч. После има почивка. Вечеря около 6 вечерта и лягане не по-късно от 10, когато гасят осветлението. Ние успявахме да спим по 3-4 часа заради разликата с нашето време.

Условията явно са спартански?

Осем души в спално помещение. Всички над 150 кг с едно изключение – 105-килограмов японец, с когото имах и най-много борби. Той е третият най-добър в школата, независимо, че повечето момчета са по 160-170 кг.

Какво ядат тези хора като планини според класическата постановка „храната прави борбата”?

Много разнообразна и вкусна храна. Ориз, риба, змиорки, кралски раци, телешко, пилешко, яйца, зелена салата, чери домати, краставици, супа от типа на рамените. Пие се студен чай. За десерт има българско кисело мляко. Всички седят по йерархия, както е организирано всичко в школата. Ние като гости седяхме срещу Котоошу, а най-силният състезател, който е монголец, приканваше по-слабите да ни дават и повече от храната, която най-много ни харесваше. Добавихме само по 1-2 кг, заради интензивните тренировки, въпреки че очаквахме да качим повечко. И заради тази хубава, чиста храна.

Няколко пъти споменавате за йерархия...

Да, тя е във всичко. Правилата са много строги, защото е лимитиран броят и на школите, като това подчертава колко много е постигнал нашият Калоян – Котоошу, и на треньорите в тях като нашия Даниел – Аоияма, който ни посрещна на летището. Йерархично се прави всичко. Най-слабите тренират първи, но се къпят последни, готвят и сервират, но ядат последни. Дисциплината е във всичко. Като се започне от мълчанието. Никой не говори, освен ако няма нещо много важно, което съвсем тихо да сподели с шефа на школата или с треньора. Никой няма право на изява на емоции. Доста различно от нашето поведение в спорта. Егото в сумо школите в Япония е сведено под минимума. Взаимното уважение в отношенията е поразително. Всичко е подчинено на ритуали от-до...

Как се представихте пред тези сериозни хора?

На първата тренировка даже искаха да ни оставят само да гледаме, понеже явно ни гледаха като някакви слаботелесни туристи, дошли да се отъркат в сумистите. Приципно такива лагери са почти невъзможни. Да, една тренировка може, но да се остане да се спи в школа, да се тренира продължително време и т.н., което ние направихме, това е огромно изключение и е изключителен жест на Котоошу към българското сумо. Бих го нарекъл сбъдната мечта, но дори не съм и мислил да мечтая за това, което преживях в школата, защото всички смятат, че е на практика невъзможно. Не знам дали изобщо се е случвало някога в друга школа...Явно добре сме се представили в борбите на първата тренировка, когато ни изправиха срещу най-слабите. Но вече след втората тренировка, на която дадохме всичко от себе си, а там всеки играе 100% винаги, усетихме голямо уважение. На третия ден най-силният състезател, който е родом от Монголия и е единствения чужденец в школата – тук имат право на по 1 легионер, не е като в българската борба, каза на момчетата да вземат пример от нас, което вече беше изключителна чест. Казах си: „Ако трябва ще се влача, но няма да спра”. Не беше лесно за 100-килограмов човек като мен да се бори с такива гиганти. И беше много полезно като опит преди европейското и световното първенство, разбира се. Поисках от Котоошу да изрази критика към мен за борбите, които смятах за много добри. Той ми каза: „Ами ти си си добре”. Прибави и някои неща, които да ми бъдат от полза. На петия ден стигнах и до най-якия, след като вече се бях борил с всички по йерархията. Казах: „Искам още”. И тренирах с него, за което съм благодарен. Последния ден си извадих пръста. Казах на момчетата: „Оставям ви подарък”. Имахме яка среща с един 160-кг японец и просто чух характерния звук. Тръгвам на европейското така. Натегнахме много всичко, оставихме бая кожа по глиненото дохио. Важното е, че научихме много и се видя, че не сме далеч от професионалните японски състезатели като ниво.

Понякога май не си представяме колко невероятно е всъщност онова, което е успял да постигне Котоошу за четвърт век в Япония...

Понеже имахме възможността и да се разходим извън школата с него, трябва да кажа, че всички хора в Япония го познават и много го уважават, а това прекрасно отношение се пренася и към България. Той е пристигнал там преди четвърт век без стотинка, без да знае дума на този толкова сложен език, тежащ 50 кг по-малко от другите състезатели и е успял не само да се докаже в удивителна конкуренция, да достигне до върха, да се задържи там, но и да продължи легендата с школата си. Той е баща не само на децата си, но и на 13-те момчета в нея. Невероятен е и като треньор, и като човек, но и като бизнесмен, като известна личност. Благодарни сме и на двама им с Даниел, че ни посрещнаха и се постараха нищо да не ни липсва, което при толкова много ангажименти, които имат е огромен жест към българското сумо. С нас имаше и екип на бТВ, който ще покаже всичко това.

Борис Ангелов