Дудова проговори за опита за самоубийство
- Вашата история е като сценарий на холивудски филм. В един момент беше доста мрачен. Какво точно се случи с вас, за да посегнете на живота си?
- Това е тема, която не желая да коментирам повече. Ще кажа само няколко думи, защото беше много интересно за всички. Изприказваха се много глупости. Изобщо не е било любовна драма. Нито с жена, нито с мъж. Беше много неприятно за мен. Бях в тежък депресивен момент. Случайно се разхождах и мернах във вестника как са ме изтипосали, че съм имала връзка с най-добрата ми приятелка. Беше грозно. Идваше ми да потъна в земята. Както се чувствах зле, ми ставаше още по-зле. Моите близки четяха тези неща. Четох и как майка ми била починала през март и затова съм го направила. Пишеше как съм вземала допинг. Имах лични проблеми. Не искам сега да ги коментирам. Рано или късно това ще излезе наяве и всички хора ще разберат защо се е случило. Това време наближава. Ще бъде много скоро. За всяко нещо има момент. Беше ми доста тежко, но важното е, че всичко мина.
- Защо избрахте да тренирате на индивидуална програма, вместо да бъдете в националния отбор, където ще имате възможност за повече спаринги?
- Точно по тази причина ще водя подготовка в чужбина оттук насетне. Особено когато ми трябват повече спаринг партньори. Една от мечтите ми е да посетя Америка. Искам да видя какво се случва в тази държава.
- Има ли конфликт между вас и треньора на националния отбор Петър Касабов? Това беше една от версиите за инцидента.
- Не желая да го коментирам. Не поддържам никакви контакти с този човек. Само това мога да кажа.
- Тръгвате по стъпките на легендата Валентин Йорданов, който също отиде да тренира и живее в САЩ.
- Той е един от хората, които са зад гърба ми. Помага да се реализирам и да покажа какво мога. Още на много крехка възраст е идвал при мен по време на състезания. Казвал ми е как ще успея и да не се отказвам. В момента се боря за неговия клуб. Валентин Йорданов е една от причините да летя за Америка. Много съм благодарна и е чест да ме подкрепя. Той е не само добър човек, но е уникален като спортист. Рядко можеш да се докоснеш до толкова успял състезател.
- За пръв път от доста години излязохте от спортния режим за толкова дълъг период. Как се чувствахте в образа на един обикновен човек далеч от лагерите и състезанията?
- След тази случка всичко се обърна в положителна светлина. Погледнах на живота от другата страна. Никога не съм искала да се случи нещо подобно с мен. Когато човек е притиснат и не се чувства психически добре, може да направи всякакви глупости. Каквато сторих и аз. Радвам се, че не съм си навредила и вече съм добре. Много се бях напрегнала да постигна това или онова. Сега отново си казвам, че ще го направя, но съм много по-спокойна. Правя каквото трябва, а да става каквото ще. След случката буквално видях кръга от хора, които ме подкрепят истински. И тези двуличници, които са ме използвали. Тях ги пресях през ситото.
- Имали сте специална връзка с вашата майка, която си отива, докато сте ученичка. По време на тези шест месеца мислехте ли си често за нея?
- Не съм я сънувала, но през цялото време си мислех за нея. Тя е като мой ангел, който ме закриля и защитава от лошите неща.