19min.bg

Хабиб: Конър дори не посмя да ме погледне в очите

Шампионът в лека категория в най-голямата ММА верига UFC Хабиб Нурмагомедов разкри в ексклузивно интервю тайната на своя успех.


„Моите очи никога не лъжат. Още с първия поглед сломих онзи (б.р. Макгрегър).Той не посмя да ме погледне в очите дори веднъж. Беше приключил още със затварянето на клетката. В бойните изкуства основен е контролът върху вълнението, да не се превърне в страх. Това се учи с години. Човек се ражда с шампионски дух, но постига всичко с цената на много труд. Израснах с „15 братя” – другите момчета, подготвяни от баща ми. Пет от тях станаха световни шампиони, а аз самия спечелих пояса на UFC.  От 25 години се помня в залата, но баща ми твърди, че там съм проходил, тоест вече 30 години съм там. Сега синът ми заспа върху пояса ми на шампион на най-голямата ММА верига, което е добър знак. На Русия и трябват силни момчета, силни мъже. Но искам той да се занимава с олимпийски, а не с професионален спорт. Професионалните спортисти сме инвалиди.  Преди две години аз едва не умрях, за да вляза в категория. Русия става все по-силна, а когато си много силен никой не те обича.


Реагирах на оскърблението към религията, нацията и към семейството ми, защото орел в клетка не стои.


Скокът ми бе оценен евтино – само $ 20 млн. глоба. Правилата са си правила, но достойнството е само едно”, заяви Нурмагомедов


Попитан дали наистина не е имало удушаване, а Конър се е предал без бой Хабиб отговори:


Нямаше удушаване, но чупех челюстта му и той се предаде. Неговите провокации ( б.р. с нападението над автобуса на екипа му и по време на пресконференцията) доста ме изненадаха, защото когато бяхме в различни категории, дори бяхме нещо като приятели.  През цялата 2017 г. си пишехме, но и UFC има пръст в организацията на провокациите. Отрязах ги за следващи мачове, докато не се оправят с хората от тима ми”.


Попитан дали боят е най-важен Нурмагомедов заяви, че образованието е най-важното в живота. Той самият е студент в трети курс.


  Хабиб сподели: "Докато бях на село, никога не се биех на улицата, но това се е променило, когато се е преместих в града.


„Първият ми сериозен бой беше на около 13-14 г. с 3 години по-голямо от мен момче, което след това стана най-добрият ми приятел”.


В края на своето интервю шампионът сподели, че всички, които искат да постигнат нещо в спорта, трябва да знаят, че на първо място е психиката, а чак след това идва физиката.