Изповедта на Стоичков
"Сега живея в Маями и съм щастлив дядо, но Барселона е моят втори дом. Това ще е така до края на живота ми. Да се върна тук един ден като служител на клуба не зависи от мен, но това не означава, че съм ядосан, че не се е случило към този момент. Има няколко бивши футболисти на Барселона, които сега работят за отбора, но те са го заслужили", заяви Камата и се отдаде на спомени за времето преди Барса, предава Gong.bg.
"Преди да дойда на "Камп Ноу", спечелих Златната обувка. Поделихме я с Уго Санчес и той трябва да ми е благодарен за нея. Имах 38 гола, колкото и той, но имах един мач още от сезона. Тогава обаче дойдоха генералите от българската армия и ми заповядаха да не вкарвам, за да не се говори по света, че в България има корупция и са манипулирали първенството заради мен."
"Баща ми беше военен и дойдох от семейство с много дисциплина. Но на 12 години ме изритаха от Марица и така полека-лека съдбата ме прати в ЦСКА, отборът на армията. И тъй като генералите ни ръководеха, ако се представяхме слабо в някой мач, после ни пращаха в тъмница", споделя Камата, след което се отдава на сладките спомени от 90-те с Барселона.
"Всички говорят за целувката ми с Роналд Куман след триумфа за КЕШ през 1992 г. Това е най-сладката целувка в живота ми. Но веднъж се скарах с него, а с Хосе Мария Бакеро се карах постоянно. Но взаимно се извинихме за това."
"Яд ме е само, защото можехме да спечелим доста повече трофеи от КЕШ и Шампионската лига. Много съжалявам за 1994 г. (бел. прев. тогава Барса пада на финала от Милан с 0:4). Просто се падна да играем в лош ден за нас. Сигурен съм, че ако днес повторим този двубой, няма да сбъркаме и ще го спечелим."
"Съжалявам, че стана така титлата на Испания да се реши в съботата преди този финал. Това ни изцеди. Но така се случи, стана каквото стана. Било е писано да загубим и точно това се случи в онзи ден", заяви Стоичков и говори за треньорите, които са му били начело на "Камп Ноу".