Какво иска Нешка Робева?

Публикувайки мнението си във Фейсбук, честно казано, не очаквах такава бурна реакция. Да, препрочитайки написаното, го намирам за твърде емоционално, на места несдържано… Извинете.

От години повтарям едно и също, и също така от години се боря само за едно, което няма нищо общо с признание, зачитане или незачитане, личностни взаимоотношения, завист, злоба или каквито и да са други мотиви…

На 20г. напуснах сцената и влязох в спорта, заради непоколебимата си вяра, че тук ходатайства и шуробаджанащина не вървят. Бях убедена, че в спорта каквото извоюваш в честно състезание - това ще получиш. Разочарованието бе огромно…

Когато, на базата на доказани резултати, ми бе поверен поста старши треньор на НО на България /худ. гимнастика/, се ръководех само от един принцип – всеки състезател да заслужи мястото си. Да няма отхвърлени, да няма толерирани, да няма лични предпочитания и дружествени /клубни/ интереси. Осигурена равна подготовка, за всички – централизирана или по дружества, строг регламент, който да даде убеденост на всяка състезателка, че класира ли се, завоюва ли място в отбора, ще получи и своя шанс. Мисля, че го отстоявах, каквито и коментари да последват…

Отстоявала съм убежденията си. Била съм награждавана и наказвана, уволнявана и възстановявана, подавала съм оставка, поемайки отговорност, независимо какви са били причините за „провалите“.

Давана ми бе свобода да подбирам и ръководя екип от треньори.

Работеха всички - изключително талантливи, висококвалифицирани треньори, балетни педагози, корепетитори... Работех наравно с тях. В залата. Без златни кресла, понякога с ръкавици и ушанки в студа или плувнали в пот в горещенията.

Никога не съм казвала „Аз“, защото и до днес съм признателна на колегите и състезателите, с които имах щастието да работя. Без тяхната всеотдайност и талант никакви успехи не биха били възможни.

Написах всичко до тук, защото практиката да се прехвърля проблемът от болната глава на здравата, да се замазват или изопачават нечии неудобни думи, да се правят нечистоплътни внушения, не е от вчера или днес.

С г-жа Раева сме твърде различни хора, аз съм треньор на терен, тя ръководител от кабинет със златни мебели. Моят кабинет е била залата на „Герена“ … Това е причината поради, която не съм и не мога да застана срещу треньорите. И в случая, защото, знаейки нещата от съвременната кухнята, знам че от тях нищо не зависи, /друг е въпросът защо търпят това./ Нито срещу състезателите, които в професионалния спорт са длъжни и се подчиняват на решенията на ръководството. В случая на /и единствено/ г-жа Раева. Поздравих и състезатели и треньори, /фактът, че определих ансамбъла ни, като сигурен златен медалист, още веднъж, ясно говори за отношението ми към състезателките и техните треньори - на първо място Весела./

Не поздравих ръководството, а в случая то е Г-жа Раева, но без да търся сблъсъци. Имам право да питам и искам отговори. Не търся реванш, нито оставки, за това се изискват качества, каквито нито времето предполага, нито личността притежава...

Какво иска Нешка Робева?

Искам промени. /Защото само при това условие можем да се надяваме на успехи и