Камата: Най-лесно е да паднеш

тая праволинейна бързина, която я имам. Той ме  е научил на тези неща и аз съм му изключително благодарен на тоя човек, че в ония години е работил заедно с мен. Може би щях да стана добър лекоатлет. На сто метра, на 200 метра. И аз не знам.

В: Едно от най- силните ви качества, тъй като вие бяхте изключително комплексен, е психиката. В много ситуации българския народ е треперел какво ще направи Христо Стоичков. Колко хиляди дузпи сте набил, знаем всички. С Германия, при 2:0 една след друга ги вкарвате на конвейер.  Какво се случва в главата на Христо Стоичков в тази ситуация, в която залага топката?
ХС: Уверен, защото зад мен стоят още 10 момчета, които са се трудили , за да стане тая дузпа. Както първата дузпа,която беше една от най- трудните ми дузпи, които съм изпълнявал. Знаейки качествата на Емил Костадинов. Ние не си говорехме, само с поглед се разбирахме къде да отправя топката. И отиването от центъра до голямата пелантерия, мислейки какво ще стане , като знам вече пет години съм били заедно с Андони, един от най- добрите вратари в нашето време. Знам колко дузпи ми е спасявал на тренировка, но си мисля, че това е дълг, който аз трябва да изпълня, в който аз трябва да бъда максимално концентриран, за да може да се възнагради трудът на моите колеги. Моето беше най-лесно!
В: Т.е. Вие си мислите подобни неща, защото е имало големи голмайстори, които казват: „Нищо не мисля.  Чисто съзнание.” Това искрено ли е? Няма как, нали?
ХС: Няма шанс да не мислиш какво става. В главата ти е. Много неща ти минават през времето, в което отиваш до топката или когато топката тие в ръката, вече я поставяш на бялата точка. Има неща много и ти минават за много бързо време. В момента, когато се засилвам, там вече ми е максималната концентрация, това, което аз съм забелязал- вратарят къде е погледнал първо, с кой крал е стъпил първо.
В: Но за провал не мислите?
ХС: Не, абсолютно!
В: Не знам дали си давате сметка за това, което беше като принос от вас конкретно за едни народи, които излизат от мизерията, никакво национално самочувствие и изведнъж излизат хора като Вас…
ХС: Не е така. Аз не съм съгласен с това, че българинът живее в мизерия. Такива бяха времената. Ние не можем да делим какво е било и сега какво е. Защото трябва да имаш ред и дисциплина. Когато ние започнахме като деца и в последствие, когато дойдохме в големите отбори, както аз дойдох в ЦСКА, другите отидоха в други отбори. При нас имаше ред и дисциплина. Имаше отговорност. Ние бяхме към армията, други бяха към полицията,трети към строителни войски, трети бяха към ЖП войски и тем подобни. Но имаше ред и дисциплина.
В: За това ли имаше успехи?
ХС: За това имаше успехи в целия спорт! В българския спорт, не само във футбола!
В: А ако, от гледна точка именно на футбола, в конкретика, виждаме какво се случва в Хърватия, в Румъния, със сигурност техните момчета, които играят футбол, не са по- добри от нашите.
ХС: Подават по- добре. Организираният футбол или манталитетът, който те го имат, ние го нямаме. Ние сме еднодневки- от днеска за утре. Гледаме как да си направим една татуировка и да сложим две обеци и да вкарам една дузпа, да вкарам един гол или един фал. Ние живеем от днеска за днеска. Ние не живеем с една стратегия за времето.
В: Чувствате ли като вина вашето поколение. (Малко провокация) За това, че Вие излязохте, покорихте света, обаче после знанието, което имахте не можахте да го върнете, за разлика от Шукер в Хърватска. Те не са били по- добри от вас, обаче вижте им футбола днес. Защо така стана?
ХС: Аз мога да говоря от мое име, нали? Който си е президент, той си е президент. Който е вице-президент, е вице-президент. Който отговаря за детско- юношеския футбол, той си отговаря. Аз мога да говоря за мен. Че аз имам вина, имам в някаква степен. Че не можах да класирам отбора за Световно Първенство, не можах да класирам отбора за Европейско Първенство. И дойде един момент, в който казах: „Ицо, затвори тая страница и си тръгни!” И си тръгнах. Но аз се затворих в моята стая, преосмислих нещата, взех си багажа и си тръгнах. Няма да ме чуете да критикувам  Емил Костадинов, няма да ме чуете да критикувам Данчо Лечков. Единствено, че съм имал някакви разминавания с президента на Футболния Съюз. Те си остават в затворена папка и до там.
В: Знам, че не обичате да коментирате политика, но политиката във футбола, в каква степен влияе особено гледайки по- малки страни, каквито сме ние? Виждаме в днешни времена, малко или много политиката е много важна.
ХС: Политиката е важна само за снимки. Да се снима някой до тебе. В годините съм давал възможност да се снимат много с мен. Аз не съм искал никога да си правя снимка. Те са идвали при мен да си правят снимка. Значи му е било кеф да си направи снимка с мен, защото ще каже: „Ей, аз съм с него!”
В: Опитвали ли са се да Ви използват?
ХС: Много пъти са се опитвали да ме използват! Тая грешка си е моя лична. Защото съм я допуснал. Но последните 6-7 години няма тая възможност да направя тази грешка, защото моят живот е съвсем различен от  тях.
В: Чувствате ли болка, конкретно имам предвид периода, който за Футболист на века, не избраха Вас?
ХС: Аз не мога да се сърдя! И нямам право да се сърдя. Пеле - всеки го знае кой е Пеле. Пеле избра Христо Стоичков да е сред 100те най-добри футболисти на ФИФА. Мишел Платини също го знаете кой е, нали? Избра Христо Стоичков да бъде в 50те най-добри футболисти на Европа. И аз как  да се сърдя, че едните ме слагат там, а другите- там?! То няма сравнение. Тя е много болна тема. И тая тема винаги ще остане в празните им глави да ни сравняват. Защото има много кухи лейки. Да сравняват някого. Мен никога няма да ме чуете да кажа една лоша дума за човек, който е починал преди толкова много години. Сравняват те с човек, който лека му пръст, по някакъв начин си е загубил живота. Той и друг човек, който е бил до него. Това са символи на България, това са хора, които са играли. Това са Георги Аспарухов, Никола Котков, Петър Жеков, Димитър Пенев, Димитър Марашлиев, Мито Якимов. Това са легенди! Това са легенди на българския футбол. Ние сме попивали нещо от тях.
В: Някои от тях, обаче не са сред живите. Споменахте някои от тях.
ХС: Загубих истински приятели във футбола. Лека му пръст и на баща ми, който също е един човек, който най-много се е грижил за мене или дядо ми. Но това са хора, които ги няма между нас. И Георги Славков, и Аян Садъков, и Трифон, и Йохан. Това са хора, които аз съм работил с тях, аз съм играл с тях. Как да ги забравя? Аз ако ги забравя, забравям историята.
В: За журналистическата кариера да попитаме. От другата страна
ХС: Вие сте по- млади. Имате плюсове, имате и минуси. Аз съм в плюс. Телевизиите са малко по-така. Радостен и щастлив човек съм, честно да ти кажа. Защото попаднах в една телевизия с много голяма аудитория. Една аудитория, която е над сто милиона.
В: Вие правите и няколко страхотни интервюта с може би най- големите треньори към момента. Какви са вашите впечатления?
ХС: Отдаде ми се тая възможност. Сега в момента направих тези 4 големи интервюта, защото първо направих с Чики Бегиристайн, спортният директор на Манчестър Сити, дългогодишен приятел, дългогодишен колега в Барселона. За първи път станахме европейски шампиони с тоя отбор на Дрийм тийм. Толкова много години сме играли толкова много мачове. Един Мауриньо, който беше мой треньор. Хосеп Гуардиола. Също съотборник. По-малко познавах Юрген Клоп, треньорът на Ливърпул. Във времето, когато се запознах с него, и когато го попитах има ли такава възможност един ден да седна лице в лице. Той каза: „Когато искаш и където искаш, в за тебе удобно време.”
ХС: Ще ви кажа нещо. Трябва да вървите на плюса. Защото сега тръгвате от минуса. То така ли се казва предаването? Плюс Минус? Трябва да е Минус Плюс. От долу нагоре да вървите. Не да кажеш плюс, пък после минус. Няма динамика!
В: Страхотен финал, както винаги.
ХС: Благодаря Ви, успех ви желая много.