Карлос, Новиков и Валя: Спортистите на годината

Знам, че само един може да бъде спортистът на годината (в края на соца имахме толкова много шампиони, че имаше по един мъж и една жена - две десетки и двама първенци), но в спорта е важна и голямата тройка. Като човек, който лично видя всяка фаза от победите на нашите състезатели на олимпиадата в Париж, поговорил надълго - искрено и лично - с всеки от тях, имам своите доказани фаворити с техните истински истории от първа ръка. Понеже победата е видимата страна на нещата, а зад нея стоят годините скрити мъки и поражения. И наградите не бива да бъдат само за титли и медали, а за подвига по пътя към върха.

Карлос направи гениалния си хеттрик от европейска, олимпийска и световна титла (в тази последователност), ВЪПРЕКИ ДЪРЖАВАТА, ФЕДЕРАЦИЯТА И ДОРИ ... ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ, който го слагаше трети. 6 месеца преди олимпиадата федерацията буквално водеше война срещу него. И не е държавата да не й помагаше усърдно. Само един детайл, понеже бях до него и си говорехме до задния вход да залата, след като мина олимпийският му триумф и пресконференцията - когато дойдоха няколко чичовци в черно за допинг контрола, нямаше нито един представител на щангите ни и на страната до него. Вече се бяха наснимали. И го оставиха да се оправя... Та само на Карлос и на мъничкия му екип се дължи всяко постижение на това момче, научило всички не само в спорта, но и в живота си, по трудния начин. Никой а не смее да си го приписва! Именно този негов път към върха трябва да наградим. И да бъде пример за децата и младите хора, които е запалил по спорта.

Защото това е човек да бъде истински шампион - не колекцията от медали, а непоколебимата воля да продължи нагоре.

Борбата със себе си и победата над себе си е голямата и истинската победа и няма по-добро живо доказателство за това от Семен Новиков. Като единствен българин, проследил и надвиквал яки национални агитки на всяка негова среща - другите дойдоха за финала, зная колко му беше трудно. Особено, като имаме предвид, че на полуфинала или финала можеше да бъде изправен срещу човека и депутата от партията на Зеленский - Беленюк, заради когото не можа да играе за Украйна на миналата олимпиада - нищо, че си беше извоювал честно това право с европейска титла и преборвания.

Това беше стартът на 3 години ходене по мъките - низ от професионални, здравословни и лични сериозни проблеми за този невероятен човек, зад чието привидно спокойствие май се крие истински вулкан. Надви ги всички и спечели олимпиадата. Това, което не знаете е, че свита украински журналисти дойде на пресконференцията след победата, за да го изложи пред световните медии, да му вгорчи успеха, питайки го защо бил предал родината си. Което в ушите на американските и немските журналисти прозвуча като шок, понеже те не знаят подробностите. Беше елементарна, но ефективна клопка от глупави хора, които не осъзнават, че това интелигентно момче е най-добрата реклама за Украйна не само в България...

Той запази спокойствие, а аз нямаше как да не се намеся, да види, че България наистина стои зад него. Нямаше как пред всички да не го накарам да разкаже какво му е струвал скритият от медиите и публиката път до олимпийското злато през кошмарните 3 години на ръба на отчаянието, като леко открехнах завесата за всички онези колеги от цял свят, които не са наясно с истината. Като истински мъж, той не се впусна в подробности, а само каза, че каквото и да му е струвало, цената си заслужава. Защото това е човек да бъде истински шампион - здрав дух в здраво тяло и непоколебимост и готовност за всички възможни атаки не само на арената, но и в живота.

Валя също е Спортист на годината. И не само заради петото си място на олимпийските игри в спортната гимнастика - първото ни почетно класиране от над 3 десетилетия, което като имаме предвид корупцията и допинга, си е равнозначно на сребърен медал. Какъвто тя спечели и на европейското първенство през 2024 г., което май позабравихме. Нямаме много такива в олимпийските спортове и трябва да го оценяваме. Особено като се знае, че Валя получава над 50% по-ниска от минималната заплата в страната. В чужбина, вместо в хотели, я настаняват в студени общежития с общи бани и без кърпи.

И тя, въпреки всичко печели за България. Оставена сама на себе си, без треньор и екип, без психолог, само на 18 години, които навърши на олимпиадата. Карайки само на чери домати при заточението като затворник - най-буквално, в ужасяващите условия на олимпийското село. За разлика от големи шампиони като Пийти и Чекон, тя не направи демонстрации. Не се оплака. Дойде, видя и победи - себе си и конкурентките. Защото това е човек да бъде истински шампион - да умее, каквито и да бъдат условията, да се изтегли за косите, както правеше барон Мюнхаузен, и да се докаже, като направи наглед невъзможното - съвсем реално. И не за пари. И не за слава.

Докато имаме такива млади хора, докато имаме такива примери, не сме за отписване.

Борис Ангелов