Щях да затворя ЦСКА и Левски, ако бях Политбюро
След като гледах "вечното дерби" през уикенда, твърдо съм убеден, че
решението, с което Политбюро на ЦК на БКП беше затворило (за съжаление
временно) ЦСКА и Левски преди 30 години е било напълно правилно. Такива
жалки пародии на футболни клубове с претенции за грандове не може да
има. А навремето, бях на 8, никак не смятах за справедливо това, защото
бях левскар.
Грозен футбол на махленско ниво, неандерталски прояви от селска кръчма
на терена, 8 абсолютно заслужени червени картона, вследствие на всичко
това и дружен бой за финал в събота вечер. Какво повече да каже човек,
за да обясни правдивостта на едно подобно решение?!
Не бива да подминаваме и ръководителите. Изглежда, във футбола е като в
политиката. Цивилизованите страни, дори с оперетни държавни глави, си
вървят по мед и масло. Така е и при футболните им клубове. В случаи като
нашия обаче нещата никак не се получават по този начин.
Защо успява Лудогорец и защо все повече всички ставаме фенове на
разградския клуб, който до преди 2 и половина година не го знаеха дори
най-запознатите? Защото има интелигентен и стабилен президент, който не
страда от мания за величие, има професионален треньор, който не е
комплексиран, и има истински отбор, в който липсват чалга звезди и който
не блести във фолклубовете, а по европейските стадиони.
Защо не успяват Левски и ЦСКА? Въпросът е риторичен - положението е
точно обратното на това в Лудогорец. После как няма да викат на колегите
си: "Турци сте". Друго не им остава...
Какво да се прави, както е питал другарят Ленин! Първата крачка е Левски
да се освободи от Батков, а ЦСКА - от Лупи (който не се води президент,
но си е главен художествен ръководител на червените). После да си
намерят треньори, които работят, а не изпадат в емоционални изблици и
медийни кавги.
И най-важното - да вземат да съберат футболисти, не банда без команда. С
манекени като Божинов, както се доказа, далеч няма да се стигне.