19min.bg

Във волейбола ни има само 2-3 светли лъча: Радостин Стойчев

три пъти в турнира за Купата на Италия (2010, 2012, 2013). Освен това той е шампион и носител на Купата на Русия с "Динамо" (Москва) (2006), шампион и носител на Купата и Суперкупата на Турция с "Халкбанк" (Анкара) (2014) и носител на Купата на България със "Славия" (2005).




От 2010 до 2012 г. води националния отбор и го класира за олимпийските игри в Лондон `12. Месеци преди началото на турнира в британската столица обаче Радостин Стойчев и тогавашният волейболист №1 в света и капитан на България Матей Казийски напуснаха представителния тим с ултиматум за смяна на ръководството на БФВ. Пред bTV треньорът разказа, че комуникацията не е вървяла гладко още от назначаването му, и за пореден път подчерта, че не съжалява за решението си.




"Казаха ми много неща. Аз още тогава не им повярвах. Съгласяваха се с всичко, което казвам. Това беше лош сигнал. Тогава Иво Константинов (б. р. - тогавашният вицепрезидент Ивайло Константинов) почти ме принуди да се съглася, свирейки на струната, че това е България и аз не мога да откажа, защото трябва да помогна.


 


Това беше мотивът, заради който приех, а не защото се заблудих, че това, което чувам, е истина - сподели Стойчев. - Не съжалявам, че се оттеглих. Това е принципна позиция. За принципи не се съжалява. Тогава бяхме аз, щабът, Матей, играчите. Съжалявам, защото в личен план мечтата ми е олимпийски игри. Това е турнир, който е по-лесен за сметка на световното и европейското. С три мача можеш да станеш олимпийски шампион."