19min.bg

Дистанционната работа роди нови „бели лъжи”

Във времената на пандемия видео- и телефонните обаждания са се превърнали в решаващ източник на социална комуникация, но подобно на взаимодействията „очи в очи” и тук настъпва момент, когато разговорът става досаден, уморителен, непродуктивен – и човек иска да се спаси от него, предаде technews.bg.



Реалният ни свят е богат на оправдания за прекъсване на разговора: „трябва да бързам за вкъщи”, „трябва да изведа кучето на разходка” и т.н. В ерата на виртуалните взаимодействия има и цял арсенал от нови извинения: „прекъсна ми Wi-Fi мрежата”, „трябва да влизам в среща по Zoom”, „чакат ме в друг кол”, „батерията на таблета ми падна”…



„Социална смазка” на обществото



Хората сме опитни лъжци. С или без пандемия, малките, „бели” лъжи се считат за безобидни и социално приемливи, отбелязва Tech Republic. Според психолозите, те са „социална смазка” на обществото, която позволява на човек да запази учтивостта и любезността, прекратявайки разговор, който му е дотегнал. Тези небрежни лъжи са станали „почти универсален вид поведение”, казва Робърт Фелдман, професор по психология в Университета на Масачузетс в Амхерст.



Дори в момент, когато хората са лишени от обичайното си общуване, натрупването на телефонни обаждания, срещи в Skype или Zoom и прочее конферентни връзки с всевъзможни хора може да бъде изтощително, досадно, неефективно. Домашният престой с присъщите му задължения, грижите за децата, домакинските дела и дистанционната рабода дават достатъчно извинения за несоциализиране. А изобретателността на хората е безгранична.



Хедър Йованович, 25-годишна студентка в колеж, която в момента живее с родителите си край Торонто, казва, че има цял арсенал от извинения. „Храненето е голяма работа, затова често използвам „О, трябва да отида да обядвам”, казва момичето. Често оправдава прекъсването на разговора с това, че току-що е седнала със семейството си да гледа филм.



Много ефективно работи и оправданието с това, че „кучето лае непрекъснато”, както и това, че „батерията ми падна”, без значение за какво устройство става дума. „Няма никакъв аргумент срещу умрялата батерия”, казва Йованович.



Според Фелдман, извиненията, които хората съчиняват, за да прескочат или ограничат виртуалните срещи, често разчитат на обвиняването на външна сила като деца или домашни любимци. Това е „социално благородство”, което безусловно оневинява.