Рискова ли е за здравето 5G?
За да разкрие пълния си потенциал, 5G технологията изисква много нови базови станции. Но от съществено значение е фактът, че тъй като има повече предаватели, всеки от тях да работи с по-ниски нива на мощност в сравнение с предишната 4G технология, което означава, че нивото на излъчване от 5G антените ще бъде по-ниско.
Какво можем да кажем за нагряването?
Част от 5G спектъра, разрешен от международните стандарти, попада в обхвата на микровълните. Те генерират топлина в обектите, през които преминават.
Въпреки това, при нивата, използвани за 5G (и по-ранни мобилни технологии), тези ефекти не са вредни, казва проф. Родни Крофт, съветник на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP). "Максималното ниво на честотите, на които някой би могъл да бъде изложен от 5G (или всякакви други сигнали в градските райони), е толкова малък, че досега не се наблюдава повишаване на температурата.“
Честотният обхват на 5G сигналите, които се въвеждат, е в нейонизиращата лента на електромагнитния спектър и много под тези, които се считат за вредни от ICNIRP.
"Експозицията, която ще произведе 5G, беше разгледана в голяма дълбочина от ICNIRP, като ограниченията бяха поставени доста под най-ниското ниво на радиочестотите, за които е доказано, че причиняват вреда", казва проф. Крофт.
От своя страна Световната здравна организация е категорична, че излагането на електромагнитни честоти под пределите, описани в указанията на ICNIRP, няма известни последици за здравето.
Разбира се, нови проучвания излизат всеки ден и резултатите от тях се различават, но на този етап няма нито едно категорично доказателство, че 5G е вредна и носи сериозни рискове за здравето - поне не по-различни от тези, които носят 2G, 3G и 4G към този момент. Ефектите от електромагнитните излъчвания на радиовълните се изучават от десетилетия и няма доказателства за вреда от емисиите на базовите станции и мобилните телефони.
Излъчванията на базовите станции на мобилните оператори са доста стриктно контролирани и регулирани от държавите по света. ICNIRP определя плътността на излъчване да бъде максимално 450 микровата на квадратен сантиметър (µW/cm2) за честота 900 MHz, 900 µW/cm2 за 1800 MHz и 1 000 µW/cm2 за късите и милиметрови вълни (от 2 GHz до 300 GHz ). Тези лимити са признати от Световната здравна организация и са приети от ЕС и се налагат като изискване към мобилните операторите.
Използваните в България норми са едни от най-стриктните в света. В България максималната разрешена плътност на излъчване е 45 и 100 пъти по-ниски в различния честотен спектър от заложени от ICNIRP и са 10 µW/cm2 за всички честоти. Контролът върху спазването на тези лимити е възложен на Министерството на здравеопазването и е двустепенен: на етап проект за изграждане на базова станция и след изграждането ѝ преди тя да бъде въведена в експлоатация.
Всяка година от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и от районните здравни инспекции (РЗИ) се извършват текущи проверки на стойностите на електромагнитното поле (ЕМП) на около 1000 базови станции, като честотата на проверките се е увеличила от началото на 2019 г.