Технологии и политика

Този текст е част от специалното издание World Review на The New York Times, издадено на български от "Капитал".

Разговорите за демокрацията в дигиталната ера често започват с допускането, че демокрацията е заплашена. Конфликтът не е заплаха за демокрацията; демокрацията е конфликт. Само когато има конфликт, човек може наистина да промени позицията си.

Но за да работи това, трябва да сме способни да управляваме конфликта. Трябва да говорим на език, който другите могат да разберат. Трябва да сме способни да се сдържаме, тъй като искаме да участваме като граждани, дори когато имаме силно конфликтни гледни точки.

В моя език, датския, използваме една и съща дума за глас и гласуване. Това е есенцията – когато гласуваш, имаш глас. Участваш. Без този глас няма демократични държави. И сега имаме нови възможности нашите гласове да бъдат чути.

В дните преди появата на социалните медии едно от най-важните задължения на гражданина беше да гласува. Но повечето хора имат демократичен живот и между гласуванията. Ние седим на чаша кафе или бира и говорим за това как правителството не работи. Ние се ангажираме. И тези дискусии често остават лични. Между гласуванията политиците водят нашата демократична култура. Точно това сега се променя. Дигитализацията и социалните медии го променят.

В дигиталната ера, както и преди, ние се чувстваме най-комфортно с хора, които мислят като нас. Може и да простим на странния си чичо нещата, които говори на коледния обяд, но всъщност не искаме да влизаме в твърди политически дискусии; искаме да ни е комфортно. Дебатите, които водим в Twitter и Facebook, са различни, защото сега те се случват в мрежа. Те са част от политически дебат, в който всеки може да се включи.

В това отношение според мен нашата демокрация се обогатява. Тя става по-добра, когато повече хора могат да участват. Защото що за демокрация имаме иначе? Групи, които някога бяха маргинализирани, могат да участват. Хора, които се чувстваха изолирани, забравени, могат да участват.