19min.media

100 г. след Тракийски танци, Петко Стайнов пресича Пипков край Киноцентъра: Улиците на София

Петко Стайнов е една от улиците край Киноцентъра, които общинският гений - кръстител кой знае защо е нарекъл на велики наши композитори – пресича я Панчо Владигеров, успоредните са Емануил Манолов, Никола Атанасов, Марин Големинов. На 1 декември стават 130 г. от рождението му, най-великото му дело – Тракийски танци, стана на 100 тази година, а веднага след ЧНГ се навършва век от първото изпълнение на сюитата. Която легендата акад. Добри Христов нарича „начало на българската национална симфонична музика”, въпреки че първата ни симфония е на по-горе споменатия Никола Атанасов.



Историята на Петко Стайнов от Казанлък е удивителна! На 11-годишна възраст изгубва зрението си след инцидент и лекарска грешка. Учи в Института за слепи в София, където овладява Брайловата писменост на български и немски език. Още на 19 г. организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия: в частната консерватория Розановски в Брауншвайг и в Консерваторията в Дрезден.


Завършва през 1923 и концертира в Германия като пианист. През 1924 се завръща в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър. През периода 1923 – 1930 е признат за един от най-добрите интерпретатори на Бетовен (другия уникален композитор, който пък е глух) в България. През 1927г. се установява в София, става шеф на прочутия хор Гусла, откъдето изстрелва ненедминатия по света и у нас бас Борис Христов.


Стайнов е съосновател и първи председател (до 1944) на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика”, което заедно с другия най-голям вбранша Панчо Владигеров създава и превръща в Съюз на българските композитори. Директор е на Народната опера (1941 – 1944) и редовен член на Българската академия на науките от 1941 година. През 1948 основава Института за музика при БАН, който оглавява до края на живота си.


През годините под неговото ръководство са събрани и записани над 100 хиляди народни песни и 3 хиляди народни танца.


Умира на 25 юни 1977.


Приел за своя мисия идеята за създаването на „български национален музикален стил”, Петко Стайнов създава шедьовъра си – симфоничната сюита Тракийски танци, чиято ръченица става музикалната визитка на България и отбелязваме вековната й годишнина в момента.


Още от есента на 1928г. огнените й ритми и други творби на Петко Стайнов звучат в концертните зали на: Виена, Прага, Париж, Рим, Берлин, Москва, Санкт Петербург, Будапеща, Загреб, Белград, Любляна, Варшава, Мюнхен, Франкфурт, Лион, Тунис, Ню Йорк, Вашингтон. Записи на фантастичната му музика звучат и до днес по радиостанциите на Великобритания, Швеция, Норвегия, Германия, Нидерландия, Дания, Унгария, но все по-малко в България.


Борис Ангелов