19min.bg

175 години от смъртта на Пушкин

Днес се навършват 175 години от смъртта на най-големия руски поет Александър Пушкин, който загива на дуел с Жорж Д'Антес на 27 януари (стар стил) 1837 г., припомня нюз.бг. До смъртоносния дуел се стига след интриги във висшето общество на Петербург, които нагнетяват обстановката около семейството на Пушкин. Според слуховете жена му е замесена в скандална любовна връзка и затова поетът призовава на дуел смятания за неин любовник Жорж Д'Антес. Пушкин пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите - смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по-късните руски писатели. Роден в Москва, Пушкин публикува първата си поема, когато е на 15 години. Когато завършва престижния императорски лицей в Царское село, близо до Санкт Петербург, руската критика признава таланта му. След завършването на училището Пушкин се впуска в кипящия културен живот в столицата Санкт Петербург. Публикува първата си дълга поема Руслан и Людмила през 1820, като темата и стилът й предизвикват полемика. Пушкин постепенно започва да се занимава със социалната реформа и се издига като представител на литературните радикали. Това ядосва правителството и води до извеждането му от столицата. Първо отива в Кишинев (1820-1823), а после (след лятна екскурзия до Кавказ и Крим) пише две поеми, които са много добре приети: Кавказский пленник (1822) и Бахчисарайский фонтан (1824). През 1823 отива в Одеса, където отново се сблъсква с правителството, което го праща в изгнание в имението на майка му в Северна Русия от 1824 до 1826. Властите разрешават на Пушкин да посети цар Николай I, за да моли за освобождаването си, което успява да получи. Но след като у някои от участниците в Декабристкото въстание през 1825 са открити негови стари политически поеми, той е поставен под строгия контрол на цензурата и му е забранено да пътува или публикува без разрешение. Най-известната му драма, Борис Годунов, написана в имението на майка му, получава разрешение за публикуване едва пет години по-късно.