80 години от смъртта на цар Борис III

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобeд на 28 август 1943 г. Това става, скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас, бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта.

Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с царя и неговия отказ да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.

Борис III заема престола на 3 октомври 1918 г., на 24 години, току-що върнал се от Южния фронт. Като млад офицер на фронтовете на Първата световна война е видял с очите си разбунтувалите се войници след пробива на Антантата при Добро поле.

Цар Борис ІІІ е син на цар Фердинанд Сакскобургготски и на княгиня Мария Луиза. Роден е на 30 януари 1894 г. в София. Негов кръстник е папа Лъв ХІІІ и кръщелникът получава имената Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав и титлата княз Борис Търновски. През 1896 г. преминава в православната вяра с кръстник руският император Николай ІІ.

Престолонаследникът израства под опеката на деспотичния си баща, тъй като майка му умира, когато е петгодишен. Получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия. Завършва Военното училище в София.

Още твърде млад, 24 годишен, Борис ІІІ поема царската корона поради абдикацията на Фердинанд на 03 октомври 1918 г. Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското правителство на Александър Стамболийски (1919-1923), а на 27 ноември 1919 г. е подписан унизителният Ньойски договор.

Превратът на 09 юни 1923 г. сваля с военна сила и жестоко убийство земеделския вожд Стамболийски. Съставен е кабинетът на Александър Цанков. В отговор на това избухва Септемврийското въстание, организирано от комунистите по внушение на Коминтерна. Страната е разтърсена от терористични акции, атентати и противоборства между левите сили и правителството на превратаджиите.

На 14 април 1925 г. в прохода Арабаконак анархисти извършват покушение над цар Борис ІІІ, но не успяват да го убият. Същият ден в София е застрелян ген. К. Георгиев, председател на Демократическия сговор. След два дни при опелото на генерала в църквата ”Св Неделя” е извършен атентат и загиват много хора. Цар Борис отново се спасява поради закъснението си за церемонията.

Монархът призовава политическите сили към помирение. На 06 януари 1926 г. е съставено новото правителство на Демократическия сговор начело с Андрей Ляпчев. През 1931 г. на власт идва Народният блок (Демократическата партия, БЗНС ”Врабча”, Радикалната и Националлибералната партия). Включването на земеделци в управлението е важна стъпка към преодоляването на политическото разделение.

Царят се заема с външната политика. През 1933 г. провежда три срещи с краля на Югославия Александър, на които се постига сближаване на двете страни. Посещава европейските столици Брюксел, Берлин и Париж. Постепенно Борис ІІІ се утвърждава като фактор в международната политика.

България стабилизира своето вътрешно и международно положение след преврата на 19 май 1934 г., извършен от Военната лига. Съставено е правителството на Кимон Георгиев, което възстановява дипломатическите отношения със СССР, ликвидира ВМРО и други организации.

На 23 ноември 1935 г. е съставено правителството на Георги Кьосеиванов – първият безпартиен кабинет, който управлява до 16 февруари 1940 г. Провеждат се радикални реформи, които въвеждат едноличния режим на цар Борис ІІІ.

В навечерието на Втората световна война българският монарх следи внимателно европейските междудържавни отношения и събития, осъжда агресията и тоталитаризма. През 1938 г. той отказва да присъедини България към оста Рим-Берлин. Търси сближаване с Лондон. България не се включва и в Балканския пакт поради националните си интереси.

На 01 септември 1939 г. Германия напада Полша. Започва Втората световна война. България обявява неутралитет. По инициатива на цар Борис се провеждат сондажи в Берлин и Москва относно връщането на Южна Добруджа.

През октомври 1939 г. е разпуснато ХХІV ОНС. През февруари 1940 г. правителството на Георги Кьосеиванов е заменено с правителството на Богдан Филов. Борис ІІІ продължава да твърди, че България ще запази ”безусловен неутралитет”.

Но събитията тръгват в друга посока. На 07 септември 1940 г. в Крайова под натиска на Германия Румъния подписва договора за връщане на Южна Добруджа на България. На 01 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Цар Борис ІІІ не успява да запази така желания от него неутралитет. На 13 декември 1941 г. България обявява ”символична война” на Англия и САЩ. Още през април 1941 г. британски и югославски самолети бомбардират София и Кюстендил. Въздушните нападения стават най-интензивни и разрушителни през 1943 г.

Въпреки своите способности да лавира и изчаква, Цар Борис ІІІ не успява да избегне войната. С подкрепата на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на ХХІV ОНС и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост Борис ІІІ понася цялата политическа отговорност. Негови постижения са неучастието на български войски на Източния фронт и противопоставянето на германската политика спрямо евреите.

Непосилното бреме на политическите отговорности довеждат до ранната и неочаквана смърт на цар Борис ІІІ.