19min.bg

Агресията ни е направила хора?

Според ново американско проучване вероятността бойните умения и агресията като цяло да са оформили човешката ръка е съвсем реална.


Изследователи от университета в Юта използвали инструменти за измерване на сили и ускорение при удари на боксьори. Те откриват, че структурата на юмрука предоставя необходимата форма, която увеличава способността на кокалчетата да предават сила на удара.


Зададохме си въпроса може ли един удар с юмрук да е по-слаб от замахване с отворена длан?, разказва Дейвид Кариер, съавтор на проучването. С изненада установихме, че силата на удара не е различна при двете позиции на пръстите. Т.е. и с юмрук, и с отворена длан ускорението и мощта не се променят. Различна е повърхността, която се засяга. Тъй като с юмрук ударът е по-фокусиран и съответно по-болезнен. Това причинява и сериозните увреждания в тъканите, които се нанасят при юмручен бой.


Екипът е открил, че свитият юмрук наистина дава защитна подкрепа за деликатните кости на ръката. Юмрукът повишава твърдостта на втората мета-карпална кост четири пъти. Също така се удвоява силата на фалангите, с което се заздравява ударът.


В статията си, проф. Кариер и Майкъл Морган изтъкват, че човешката ръка е оформена от необходимостта за сръчност и работа с предмети. Костите на ръката са подредени в силна, поддържаща структура, което позволява както боравенето с дребни елементи и фини докосвания, така и удари. В крайна сметка, еволюционното значение на човешката ръка може да лежи в забележителната способност да служи за две на пръв поглед несъвместими, но неразривни за човека, функции.


Нашите най-близки роднини шимпанзета не свиват дланите си в юмруци и според изследователите те просто не са способни на това действие, тъй като не са еволюирали достатъчно. Дали само агресията е променила способностите на човешката ръка и съответно е определила нейната еволюция, предстои да разберем.