Бавно говорим и "губим" названията на неща: Какво ни заплашва?

Дори преди да се появят първоначалните симптоми, като например объркване, проблеми с паметта или промени в личността, деменцията може да прояви предклинични признаци, т.е. признаци, които предшестват клиничната проява на заболяването. Това важи и за най-често срещаната ѝ форма, болестта на Алцхаймер. Разпознаването на тези признаци и способността за ранното им откриване може да окаже влияние върху лечението на това все по-разпространено състояние. Само в Италия повече от милион души страдат от нея.

Един от тези предклинични признаци, свързани с когнитивното стареене, отдавна е идентифициран като трудност при намирането на думи за назоваване на неща, дори за най-често срещаните предмети, чиито имена са „на върха на езика“. Неотдавнашно проучване от Университета в Торонто изследва това явление, разкривайки друг потенциален признак, свързан с когнитивния спад: забавяне на речта и разсъжденията. Две изследователи от Университета в Съри, Клеър Ланкастър и Алис Стантън, обясниха това в тази статия в The Conversation.

Проучването, публикувано в „Aging, Neuropsychology, and Cognition“, е проведено върху 125 здрави възрастни на възраст между 18 и 90 години, които са били помолени да назоват обекти, изобразени на карти, докато аудиозапис е възпроизвеждал други думи. Тестът, както е обяснено в статията в „The Conversation“, е бил „предназначен да раздели двете стъпки на назоваване на обект: намиране на правилната дума и обучение на устата да я произнася на глас“.

Записите на техните отговори са били анализирани със софтуер за изкуствен интелект (ИИ), обучен да измерва черти, за които се предполага, че са свързани с когнитивните функции на участниците, като темп на говорене, дължина на паузите между думите и разнообразие от използвани думи. След това участниците са преминали други тестове, които са измервали общите им когнитивни показатели, като скорост на мислене или способност за концентрация.

Изследователите са установили, че участниците, които са говорили по-бавно, също са имали по-големи затруднения с намирането на сигнали за назоваване на обектите. Това предполага, че промените, свързани с когнитивния спад, може да са свързани с по-общо забавяне на обработката, както при мисленето, така и при говоренето, а не със специфичната трудност при извличането на правилните думи.

В заключение, изследователите твърдят, че общото време за реакция при извличане на думи е най-добрият предсказващ фактор за трудности при запомняне на думи и когнитивен спад, свързан с разсъжденията и речта, „което предполага“, пишат те, „че скоростта на обработка е ключовият фактор и че времето за вербална реакция може да бъде важна клинична мярка“.

Въпреки че проучването не се е задълбочило в когнитивните механизми, участващи в това явление, то остава значимо в изследването на когнитивния спад и деменцията: „Това проучване“, отбелязват изследователите, „отвори вълнуващи врати за бъдещи изследвания, демонстрирайки, че не само това, което казваме, но и скоростта, с която го казваме, разкрива когнитивни промени“.

Мария Пенчева