БГ екшън режисьор №1 за Хосе Карерас, киното, ММА и чешката бира на старта на олимипиадата

При толкова много неща, с които се занимавате, остава ли време за спорта и радвате ли се, че самбото беше прието в олимпийското семейство?

Мноого приятно ми стана онзи ден, когато разбрах за това признание.

То е малкият брат на Вашия любим спорт – джудото...

Започнах със самбо, защото се борех на 52 кг, а в джудото категориите започват от 60 кг. После преминах при „големия брат”. Впоследствие ми легна на сърцето и сега не мога да избера кой е любимият ми от двата „братски” спорта. Джудото е първо изкуство, после бойно. То се учи и се разбира с уважение. Имам и Шун Джудо Клуб, в който се опитваме с приятели да предадем това на децата. Джудото помага, ако не станеш спортист, поне 95% да станеш човек. Спортът не е само зрелище, кръв и хляб. То е нещо много по-голямо. Девизът на нашия спорт е: По-добър от вчера. И казваме за джудото, че е Повече от спорт.

Но от представените на олимпиадата едва ли много хора у нас ще го гледат...

Да, това не е перфектният зрителски спорт, трябва да се разбира. Лично аз ще ставам в 4 часа преди изгрев, за да наблюдавам най-добрите. Препоръчвам го на всички, ще направят откритие...