Бутик изникна на входа на гараж в сърцето на София

България е страната на неограничените невъзможности, казваше Стратиев. За София да не говорим, добавяме ние.
Убедете се сами. Собственик съм на апартамент в самото сърце на София, на жълтите павета. Въпреки че в нотариалния ми акт пише, че съм собственик на 1/24 от земята и цялата сграда, то ли държавата, то ли общината първо си присвои, а после приватизира почти за без пари аптеката и магазина, част от които ми принадлежеше. Магазинът, който освен че е голям надземно, има всички подземни складове от едно време както си трябва - като айсберг, го взе Ролман. Аптеката пък я грабна ВИС. Раздели я на по-малко и по-голямо магазинче. Не че пари не съм взел ни аз, ни другите 23 уж собственици, ами дори не ни питаха какви стени бутат, какви градят. Нищо, че баш отсреща рухна прословутата къща на Алабин, та уби 2 млади момичета – едното от тях майка. Историята се потули, понеже сестрата на фармаолигарха Огнян Донев, която от друга страна се явява близка приятелка на Елена Костова, беше собственик на прекрояваната откъм партера сграда, която се стовари върху своите невинни жертви. Сега на това място в центъра на центъра на столица в ЕС зее зловеща дупка, пообрасла със зеленина „за чудо и приказ”.
И сега да си дойдем на темата. Въпросната наша кооперация има вътрешен двор. Една банка – казваше се Биохим позастрои, естествено без да ни пита, малка част от него, наследи я Булбанк. Но голяма част от двора остана на разположение на собствениците. Деца вече не играят, но някой си паркира колата, друг си върши друга работа.
С огромно учудване установих, че на входа на този вътрешен двор откъм ул. Княз Александър I Батенберг (старите софиянци я знаят като Софийска комуна) израства бутик. Пак не ни пита никой дали случайно нямаме нещо против да ограбват и последната ни останала собственост, след като общината или държавата ни откраднаха магазините. Там вече интересът е не на един вход с 24 апартамента, а на 3. Вярно, повечето собственици са възрастни хора, някои са чужденци.
Питам се, понеже не е възможно районната и общинската администрация да не са дали някое и друго  разрешение за търговски обект, а такива се вадят, ако не ме лъже паметта 14 парчета, дали този човек е платил на някого кеш или пък контролните органи се правят, че не го забелязват, ако пък не е поискал разрешение да строи съвършено незаконния си обект пак срещу кеш.
Комшии се обадиха в една телевизия да бъде излъчен репортаж. Е, излъчи се. И какво, мислите, стана. Нищо, разбира се!
Чаках, чаках, пък реших да започна една офанзива в 19 минути. Заради себе си, заради комшиите, заради хората в София, които догодина ще избират не само градски, ами и районни кметове. Защо ли си мисля, че този път ще получа отговор на много въпроси?!

Борис Ангелов