Чаят лекува и слимва, как и колко се пие по китайски и по японски: какво правим с времето в карантина
Карантината е чудесен повод да преоткрием чая, който не се пие само като убиец на вируси, но и за още много неща, между които добрата форма – особено във време, когато няма как да спортуваме като хората. Много е важно обаче това да става без захар, а трябва да знаете, че медът става канцерогенен, изсипан в горещата отвара. Чаят, не само зеленият, е диуретик – ускорява обмяната на веществата и така ни поддържа „слим”. Затова и вкарваме глагола „слимвам” – щом има „карантинирам”, защо да го нямаме и него. Освен това, създава идеята за напълване на стомаха, която е много полезна вечер, понеже потиска желанието да ядем излишно, а в домашни условия изкушението е наистина голямо. За онези, които обичат да хапват по нещо сладко, можем да препоръчаме чай с ухание на шоколад, но също и толкова модният от няколко сезона ройбос. И понеже споменахме удоволствие, както той, така и чаят от жасмин са невероятно приятно усещане за обонянието и за небцето. В някои страни има цяла чайна култура.
Ценността на чая е открита от китайски император, който си почивал в жегата на един следобед и пожелал чаша вода. Не щеш ли, в нея паднало листенце от дървото над стола, на който приседнал. То оцветило в зелено водата и я направило по-вкусна, а него ободрило. Той наредил това да стане традиция. Интересно е, че в родината на напитката Китай например, се пие в много малки чашки. И си има ритуал – отпива се на по 3 глътки. Първите три се наричат за здраве, за любов и за дълголетие. Следващите 3 – за здраве, за любов и за благоденствие. Последните 3 – за здраве, за любов и за благополучие.