19min.bg

ДА! Le Train Bleu е 124-г. история, мишленова кулинария и арт галерия

Чакалнята на гарата и ресторант на нея не звучат като място на лукса, но една парижка гара, при това източна, опровергава възприемането на тези неща като долнопробни. Le Train Bleu е на метри от влаковете, например експреса, който за нещо като 3 часа изминава пътя до Марсилия на Ривиерата - двоен на дистанцията София-Бургас. Ресторантът е перлата на Лионската гара.


ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Отворил е за световното изложение и съпътстващата го Олимпиада през 1900 г., също като Айфеловата кула, Гран Пале и Пти Пале, моста на Александър Трети, Гарата - сега Музей Орсе на Сена, първа линия на парижкото метро, Инвалидите - повечето архитектурни и инженерни символи на Париж, който в онази епоха е истинската столица на света и прогреса. Тогава там са показани за първи път също електрическите и дизеловите коли, тролейбусите, ескалаторите, батериите, говорещите филми, даже матрьошките...

Ресторантът е истинско произведение на изкуството и по-специално на любимия ни сецесион със своя интериор, а намиращите се по стените му 41 картини на известни художници от епохата, скъпоценните ретро мебели, невероятните фрески, неповторимите осветителни тела, мебелите, които са специални и хем напомнят седалките от първа класа на старите влакове, когато пътуването с тях е било висша форма на престиж, хем са доста удобни, защото са и по-широки от съвременните стандарти - всичко е шедьовър.

За да попаднете за обяд или за вечеря, трябва да сте направили резервация, което ще ви отнеме и 1 евроцент от кредитната карта.

На повече от вековното гише на входа ви посреща управителката, която привиква някой от облечените също като през 1900 г. "гарсони" да ви отведе до вашата маса. После идва келнерът, който носи менюто - небогато, както във всеки хай клас ресторант.

Обичайното за обед е 55 евро, в които влизат салата от леща, прекрасно и доста щедро като порция агнешко печено с гарнитура и отделно красива чиния с перфектен огретен, а накрая - прекрасен сладкиш с горски плодове. За сребърните прибори и порцелановата посуда няма смисъл да говорим - благородството задължава, както казват французите.

Всичко е дело на двукратно отличения със звезди от Мишлен шеф в кухнята Мишел Ростанг.

По френски, дискретно е написано за клиентите, че е прието менюто да се сервира и да се хапне за 45 минути. Преди и след него гостите са приканени в приятния бар, покрай който така или иначе минават за единственото съвременно в ресторанта, но скрито зад стени с красоти в дъното на безкрайно дългите му салони - тоалетните.

Посещението на Синия влак, както гаси преводът на названието на това култово за цяла Франция заведение, е истинско историческо, културно, гастрономическо преживяване. А с чаша от основното тук и шампанско Колет, без то да е нещо особено, става и сомелиерско.

Борис Ангелов
Париж