До божествен плаж през скална клусура: Кой е островът на Дебелата девица?

Тортола е името, с което мнозина наричат всичките Британски Вирджински острови. Всъщност, това е главният от тях. Няма особена разлика с вече представения ви от нас Сейнт Томас - главния на близките Американски Вирджински острови. 

Но от Тортола имате невероятния шанс да вземем ферибот - бърз и удобен, до Върджин Горда. Това е вариация на името, дадено на острова от неговия откривател Хрисофор Колумб. По съвременните политкоректни стандарти то не е ОК, понеже гласи в превод нещо като "Дебелата девица", понеже му напомнял полигнала пълна жена.

От пристанището ни вземат познатите вече от другите Вирджински острови пикапи, в чиито открити багажници са монтирани седалки. И минавайки покрай вилата на Рокфелерови, която милиардерите са превърнали в луксозен курорт сега, се изкачваме до националния парк, който пази няколко от най-красивите плажове на света.

Слизаме при посетителския център, откъдето по пътека през дюните със скали тук-таме, се стига надолу и надолу към божествена пясъчна ивица в неголям залив с удивително чиста кристална вода. Другият достъп до плажа е през морето, където корабчета карат гмуркачи да разглеждат морското дъно наоколо. 

Влезли във водата, забелязваме малки пясъчни плажчета в съседство и малки пещери край тях, в които морето влиза и даже е образувало сенчести мини плажчета вътре в тях. Заради светлината е трудно за снимки.

Човек си мисли, че няма как да види нещо по-прекрасно. Ала бърка...

Тръгваме към Баните - най-известния плаж на островите и може би на целите Кариби. За целта обаче навлизаме в лабиринт от огромни скали, чиито проходи постепенно се стесняват, докато става възтесни клусури. През тях преминават само онези, които са в добра форма - нито са пълни, нито са спрели да спортуват, понеже си е предизвикателство. 

Преживяването е дълго, но е забавно, човек прави неща, които понякога смята, че не би могъл да стори, особено при провирането през пасажи, които изглеждат непреодолими на пръв поглед.

Преходът завършва във водна пещера, където стават и хубави снимки - прилича на малка черква отвътре, особено по акустика.

Преминали я, внезапно излизаме на наистина райски и божествен плаж с най-удивителната изумрудено - смарагдова при преливането на багрите си вода, която сме виждали. А опитът ни по отношение на великолепни плажове и на Карибите, и в цял свят е наистина много голям.

Никой не може да устои на изкушението да влезе във водата, преражда се след умората от прехода през клисурата, която е "посяла" по-големи и по-малки скали в прекрасния залив.

После сядаме на сянка в близкото капанче до магазин за сувенири, от който започва алея със сувенирни сергии. Наоколо щъкат кокошки. Те са свободно отглеждани навред по Карибите. И прави впечатление, че са значително по-нисички и по-слабички от нашите в България.

По пътеката нагоре излизаме обратно на красивата тераса на посетителския център. Чакат ни с пунш с местния ром, но искаме вода, която тук наливат от туби. ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Скачаме по пикапите след кратка почивка и не можем да повярваме какво невероятно и безкрайно красиво преживяване си подарихме. Всеки отваря телефона си и зяпа галериите, които е нащракал със стотици фотоси, предназначени да запазят миговете щастие от срещата с късчетата райска природна красота, по която твърде малко места на тази планета са сравними.

Борис Ангелов