Домът на Гучи: изгубени в превода

нелепо и фалшиво, неискрено оправдание. А неискреността в тези работи е направо за кошчето за боклук. Още повече, Гучи е нещо наистина сериозно.

Единствената, която знае какво прави във филма е Салма Хайек. Старата канска приятелка на 19 минути и СЛАВА, с която сме правили интервю, не само създава роля в развитие – единствена от каста. Но и ще изкара пари от цялата работа за своята не по-малко важна фамилия. Все пак е съпруга на собственика на Гучи.

Не без нейна помощ мосю Пино успя да докара бранда до 60 000 000 000 евро от имидж, при положение, че при раздялата си с него семейство Гучи има оферта да получи за името и фирмата си едва 150 000 000 долара.

Сега тя получава световна реклама и възобновен интерес в момент, когато марката трудно намира място в новите трендове и в един свят, който отдавна вече не се движи в старото корито на ревютата в Милано и бутиците там и в Ню Йорк. А се развива във виртуалното пространство, изпълнено с океан от нови идеи и възможности, та и нови брандове.

Филмът идва в точното време на точното място като пиар – индустрията на лукса беше сред най-пострадалите от двете мъчителни години на пандемия. Италианската беше ударена чудовищно...

А пък за всичко това плащат други фирми – продъкт плейсмънтът във филма е безочлив, досаден и твърде лесно уловим. Особено от зрител, който – за да се интересува изобщо от Гучи, има око за детайла и трудно се хваща на елементарни трикове.

Вместо да гледате този филм, вземете си бутилка просеко от магазина – билетът струва също толкова пари, и се заредете с мехурчета на щастието.

 

Борис Ангелов