Достойно ест
Властта започна годината с “поставяне на църквата на място”, посредством публично линчуване на владици за връзка с ДС, с едничката цел да заяви желание да участва в избора на следващ патриарх, сякаш кадрува в съдебната система. Последваха невиждани наводнения, след тях потресаващи земетресения и смъртта на патриарх Максим. Защото казано е в Библията: който сее ветрове, жъне бури. В смисъл: добро не го чака...
Бях на четири години. 1980 г. Баща ми ме заведе в храм-паметника Александър Невски, излъскан пред 1300-годишнината на България, понеже – новина – властта не само не забраняваше ходенето на църква, ами се грижеше за храмовете много повече, отколкото днес. Особено пък за патриаршеската катедрала.
Обясни ми, че това е домът на Христос – царя на царете. Видях изображението на разпятието и усетих човека на него като добър. Повярвах. И досега съм вярващ. Вярвам в доброто начало, което според мен е смисълът на християнството.
Някъде по онова време ми е влязъл в паметта и ликът на патриарх Максим. С бялата брада и големите бели вежди много ми напомняше на жив Дядо Мраз. Добрият старец, както гласи клишето.
И оттогава той е символ на вярата за мене. Няма да забравя как беше на посещение в нашата квартална църква в деня, когато ме кръстиха. На Рождество Богородично. Това е моят патриарх, нашият патриарх...
Ние обругахме този човек през бясното ни време на преход и винаги съм се чудел как той издържа на всичкия този натиск, на обидите, на яростните атаки от свои дотогавашни събратя с расо, на които сам Бог е забранил гняв и омраза. Изобщо не говоря за политиците, понеже те май по идея са грешни. Особено такива, които най-много се правят на набожни.
Видяхме ги колко струват и при смъртта на Максим, когато не държавата, а само родното на патриарха село Орешак обяви тутакси траур. Едно знаме над сградите на правителството, на парламента или на президентството не свалиха, един черен флаг не пуснаха от лъскавите си кабинети.
Знайте, че нашият патриарх Максим, господа, е епоха – 41 години смутно време, което той успя да победи.
Хрумна ми вчера, че на 6 ноември 1989 г. почина Парцалев, а след неговата кончина започна Голямата промяна – едно чистилище за страната и нейните хора. През 1996 г. след смъртта на Ванга преминахме през ново чистилище за държавата и нейния народ.
Ако е вярна тази тенденция, че след смъртта на голям и добър човек - символ на нацията, преминаваме през тежко изпитание – какво ли ни чака вследствие предаването Богу дух на патриарх Максим?!
Накрая най-важното: сигурно сте разбрали какво беше последното желание на този добър човек – да зърне, да целуне и да се помоли пред чудодейната икона на Света Богородица с неслучайното название Достойно ест. Сигурен съм, че не за себе си се е помолил, а за нас и за България.
Оскар Уайлд беше оценил колко важно е да бъдеш сериозен. Много по-важно е човек да бъде добър и да бъде достоен! Вярвам в това...
Борис Ангелов