Доживяхме Бетина за цензор

Познавам Бетина Жотева като приятен колега, когато работехме в един и същи вестник. Сякаш е някой друг, откакто се преквалифицира в ПР и обгрижва еднодневки с претенции. 

Помня как се шегуваха с нея заради дишането й, докато четеше късните новини на единствената тогава телевизия, сякаш не представя вести, ами се отдава на романтика... И в международния отдел на Монитор, където се трудеше, редом със светила като Венци Тунев и Павката Пашев, също я вземаха на подбив. Май не я чаткаше много външната политика. 

Сега обаче явно я чатка, понеже е пиар на Външното министерство. Някой би казал – ирония на съдбата. Друг би посочил, че няма нищо странно в правителство, където адвокат с отнети права води правосъдието, счетоводителка – енергетиката, социолог – вътрешното ведомство, земеделец – отбраната, не знам каква точно – туризма и т.н., и т.н. 

Но аз не съм от тях – харесвам Бетина. За мен е права, когато съгреши дори. С изненада обаче чета, че искала забрана за троловете в социалните мрежи. Не, че не са дразнещи. Но социалните мрежи в нашата медийна действителност са единствената свободна зона и точно реформатор да налага цензура звучи най-меко казано странно. Пък и кой има право и от каква позиция да определя някого като „трол”. Дали нямаме вина ние с Бетина и останалите журналисти, които правим медии толкова години, че хората са с промити мозъци и доста от тях си пишат дивотии в мрежите не заради плащане, а от сърце. 

Всъщност, Бетина вече забрани достъп на телевизия Алфа до американския държавен секретар като отне акредитацията на нейните представители за пресконференцията му, пък те се оплакаха медийно. Какво лошо има в другата гледна точка? Какво, като е на Атака? В нашия занаят няма нищо по-важно от това човек да изслушва. Новите колеги не го знаят, чуват единствено музиката на собствените си гласове и се пудрят пред камерите и микрофоните. Но, Бетина  -с теб сме от старата школа – да не се излагаме пред чужденците! 

Журналист против свободата на словото (чието и да е то ) – това не звучи гордо... 

Накрая едно лирично отклонение, което може би няма нищо общо с темата. Понеже скоро – на 9 май, стават точно  70 г. от победата над нацизма, сещате ли се за оня знаменит спомен на свидетел, който гласеше нещо в смисъл: „Когато прибираха евреите, не ми пукаше много, когато мъчеха комунистите – също не се трогнах кой знае колко, като посегнаха на свещениците, се притесних, а днес идва и моят ред” или нещо от сорта... 

Борис Ангелов