Финци: Нямам основание да се гордея с това, че съм българин
България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този начин. И аз смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход. Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда. Просто аз произхождам от този континент.
ДВ: И все пак, в началото на много успешната Ви кариера откриваме поне двама български режисьори: Иван Станев и най-вече Димитър Гочев.
Финци: Точно така. За Митко Гочев мога да кажа, че е един български режисьор, но в същото време той е и европейско театрално явление. И в този смисъл не е само български режисьор. Работил е достатъчно дълго в България, работил е обаче много дълго и тук, в Германия.
ДВ: Можем ли да кажем, че и неговата, и Вашата родина всъщност е сцената?
Финци: Да, точно така можем да го кажем.
ДВ: Вие работите и с други български колеги - на сцената и в киното. Каква е разликата между това да си германски и да си български актьор?
Финци: На сцената не знам, защото в България съм играл само в едно представление и нямам този опит. На снимачната площадка е както навсякъде другаде: когато финансовите възможности са по-големи, всичко изглежда по един начин, когато са по-малки - по друг. Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго. Това е важното: когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата.
ДВ: Ще го формулирам малко рисковано: българското общество има, тъй да се каже, „експортни продукти", към които проявява амбивалентно отношение. Става дума за хора като Кристо (Христо Явашев), Григор Димитров, но също и Самуел Финци. Как се чувствате в тази роля? И как си обяснявате това амбивалентно отношение на част от българите?
Финци: Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, но от друга критикуват, така ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее. Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната. Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо - той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали. В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност…
ДВ: Не обичате териториалната детерминация?
Финци: Да, териториалната детерминация, много правилно. Просто не обичам да демонстрирам такива неща. Няма да ме видите да вея флаг - нито на едната, нито на другата страна.