Френска наслада

Еклерът е един от най-любимите ни десерти. За приготвянето му се използват брашно, вода, масло, сол, яйца, олио, крем и шоколад. Изпълнението в кухнята обаче не е много просто, затова ако нямате много време или необходимите умения може да се доверите на това, което се предлага в търговската мрежа. Не всички еклери на пазара са успешни, но повечето производители успяват да докарат оригиналния вкус на френския десерт.

По магазините можем да открием тарелки с по 5 малки еклерчета. Те се продават на цена между 2.50 и 2.80 лв. Ако са заляти с шоколад тогава цената надхвърля 3.00 лв. Повечето сладкарници също предлагат френското изкушение. Там са малко по-скъпи – за един еклер ще платим между 1.20 и 1.50 лв.

За разлика от много десерти, чиято история може да се проследи почти до праисторически времена, еклерите и въобще сладкишите от парено тесто са сравнително млади. Счита се, че те са изобретени през 1540 г. от италианеца Пантерели, които ги нарекъл на свое име.

Не се знае със сигурност дали Пантерели е донесъл рецептата от родината си Италия или я е изобретил на френска земя, но за родина на вкусните сладкиши се приема Франция .

Еклерите се приготвяли с различен пълнеж – сладък и солен. Те бързо станали любими на всички.

През цялото късно средновековие облите „попленки“, чието име било сменено по-късно, се радвали на популярност не само заради вкуса си, но и защото ставали повод за забавления и шегички. Готвачите ги слепвали по две, така че да наподобяват женски бюст, което предизвиквало оживен кикот сред гостите в аристократичните салони.

В средата на 18 век известният сладкар Авис подобрил рецептата и променил на свой ред името. Тъй като кръглите надути топчици му напомняли за малки зелки, той ги кръстил „шу“ или зелка.

В началото на 19 век прочутият кулинарен ас Антоан Карем, който систематизирал всички ястия и създал френската кухня в днешния й вид, доусъвършенствал рецептата и създал класическото парено тесто, което се използва и до днес.