И ДА, И НЕ! Защо градината на Архитектите вече е като коридор?

Така се случи в живота, че съдбата на медиите от нашата група е тясно свързана с едно конкретно място в София, с един ресторант в самото й сърце с една от най-хубавите градини в милионния град. Всичките ни партита - десетки на брой, през първите години на ръба на вековете и отсам бяха в нея или в салончето долу, под мащабното стълбище, което сега е затворено. Отделно сме били клиенти много, много пъти през последните около 35 години.

Затова изпитваме малко тъга, че въпросната градина - преди на Мехикано, сега на Клуба на архитектите, се е превърнала в коридор, за да отстъпи място на покрита част. И преди имаше павилион в градината, достатъчен и ненарушаващ хармонията на зеления оазис. Сега не е така.

Иначе има малко ретро дух от софийските ресторанти, каквито бяха през 80-те и 90-те години, особено съдейки по менюто - от повечето ордьоври, през паламуда и до свинското филе. Ретро са и шницелите - тук са свински и телешки. Вторият и по-скъпият, който и опитахме, би получил много добра оценка от някой оценител на Балкантурист, защото е направен с много месо и малко пържено покритие. НО! Това не е шницел по милански нито според кап, нито според соц критериите.

Ако си поръчате в Милано Котлет по милански, както всъщност се нарича това кулинарно творение в оригинала си, ще получите парчето месо, обилно покрито със зеленаж - рукола и др., и с домати тук-таме. Пробвали сме десетки пъти в най-добрите ресторанти на столицата на Ломбардия и знаем за какво говорим.щ

При соца пък, за разлика от виенския, сервиран с пържени картофи, миланският шницел се поднасяше по гарнитурата от макарони.

Все пак, комплименти за Архитектите, че пържените картофи към уж миланския шницел са си истински, не изкуственят като в три-четвърти от местата в София, да не говорим за страната. 

Няколко думи и за обслужването. При равен брой на келнери и заети маси, сервирането става бавно, по няколко души преминават да носят поръчките, позабравят някои от тях. Неща, което не звучат и не се чувстват добре, когато човек е клиент. За незабравеното още от соца посрещане в празен ресторант - при пристигането ни имаше заета една маса, а нараснаха до шест при поне 50 налични и още толкова резервирани, суетенето и настаняването на не най-добра маса и стратегическа грешка  Оставихме незаслужен бакшиш, защото едва ли някой друг изобщо ще го направи.  

Борис Ангелов