... и сирене

В нашите списъци за пазаруване рядко липсва сирене. Дори в кратките списъци, дори в бедните. И макар да сме в много отношения неуправляема нация, не е по причината отчайвала Де Гол например. Много популярна е фразата му за неуправляемостта на французите поради стотиците видове сирене, с които разполагат. Чисто българските сирена не са кой знае колко, дори да включим в списъка специфичните местни продукти – шопски, пирински, родопски и т.н. И все пак изборът ни на пазара е доста богат не само на пръв поглед, дори само на сирената, произведени тук. В това отношение добър пример е „Родопа милк” да кажем. Мандрата е известна най-вече заради швейцарската помощ, с която е направена и разбира се заради района си. „Планината на дълголетието” е отбелязано на етикетите с продукти на мандрата. Това наистина е много важно, въпреки че сирената на „Родопа милк” нямат надпис „биопродукт”. Би трябвало да е трудно придобивано, доказвано и гарантирано наличието на подобен надпис, но това е друга тема и непременно с продължение.

„Родопа милк” е в Смилян – селото известно заради боба си, толкова небивало много разпространен именно заради ненаказуемостта, с която се лепят етикети в България. Мандрата е създадена преди 16 години, а отпреди 9 има има хотелче край нея – „Млечен дом”. Така правят в Европа и другаде по света. Използват всеки повод да привличат туристи. Би било непростимо наистина и обидно за предприемчиви хора да не използват всички възможности, които им дава и планината и производството на мандрата. Дори в популярни телевизионни поредици за кулинария сте виждали сигурно много такива примери – правят сирене, туристите идват, гледат, опитват, обикалят, преспиват и отиват да гледат нещо друго.

Във връзка с пътуванията за прехрана, очевидно е създадено и сиреното „Гурбет” на „Родопа милк”. То е като малко вързопче, като малка торбичка, която е препасана с лента български трикольор. В „Пикадили” струва 6.49 лв. за 350 грама. Не е отбелязано точно какъв е характерът на сиренето, може да се предполага, че все пак е български кашкавал, защо иначе да има толкова сантиментален вид. Все пак не е зле да е записано, защото тези вързопчета сирене могат да са и приятно подаръче за небългари, на които да го занесем и без да пътуваме с цел прехрана, какъвто е смисълът на гурбета.

В магазина редом до гурбетчийското сирене, се предлагат и европейски сирена на мандрата като „Тилзит” за 16.94 килограма и „Пармазан” за 19.99 килото. Разбира се това не са така да се каже „истински сирена”, защото истински са там, откъдето идват и названията им – малко градче в Източна Прусия и град в Италия. Технологиите обаче се купуват, както е известно и при добър надзор могат да са също толкова, а и по-добри от оригиналите. Цените, що се отнася до нас потребителите, си имат значението. „Пармазан” също произведен извън Парма в „Пикадили” може да видите и за 22.94 лв. за килограм, а вероятно истински - за 36.50.