19min.bg

Японският феномен за житейска промяна и щастие



Японският феномен за житейска промяна и истинско щастие идва на 14 февруари с едноименната книга от Хермес. Могат ли хората да се променят? Достатъчно ли е просто да бъдеш такъв, какъвто си? Щастието въпрос на избор ли е? Това са само част от въпросите, с които объркан млад мъж се обръща към уважаван философ. Написана под формата на диалози, „Смелостта да не те харесват“ дава категорични отговори на редица екзистенциални питания. В нея се разглеждат фундаментални концепции, свързани с човешката природа и личностната реализация, които почиват на теориите на Алфред Адлер – един от най-влиятелните психолози на XX век наред с Фройд и Юнг. В рамките на пет срещи философът помага на младежа да осъзнае, че всеки може да избере какъв живот да има, като се освободи от оковите на миналите травми и чуждите очаквания.


С мъдрите си послания за прошката, свободата и личната отговорност книгата открива нови хоризонти пред нас, като ни подтиква да загърбим ограниченията, които си налагаме сами, и да проявим смелост да бъдем себе си въпреки всичко. Ичиро Кишими е роден през 1956 г. в Киото, където живее и днес. Още като ученик решава, че иска да стане философ. През 1989 г., докато специализира в областта на класическата западна философия и най-вече тази на Платон, той започва да изучава и адлерианската психология. Днес той пише и изнася лекции в тази област и помага на младежи в психиатрични заведения в качеството си на психолог и консултант към Японското общество за адлерианска психология. Превежда на японски избрани съчинения на Алфред Адлер – „Как да живеем“ и „Неврози“ – и е автор на „Въведение в адлерианската психология“ и още много книги.


Фумитаке Кога е роден през 1973 г. Автор е на редица бестселъри в сферата на бизнеса и изобщо на нехудожествената литература. Когато като млад се запознава с адлерианската психология, остава силно впечатлен от идеите ѝ, опълчващи се на общоприетите схващания. След време многократно посещава Ичиро Кишими в Киото, за да улови същността ѝ и да нахвърля бележките за класическия „диалогов“ метод на древногръцката философия, използван в тази книга.