Има ли положителна депресия и това ли е любовта?
Нормално е също, докато не зърне идващата светлина, той възприема всичко като мрак. Едва тогава той си обяснява, че действително „нощта обещава надежда”.
Депресията не е нещо ненормално и това е важно да се разбере от всеки и от всички. За да не бъдат строги към себе си и към другите. Според Дако всъщност състоянието може да се определи като „наднормалност”. Той я определя като тунел, канал към висша ценност, която голяма част от другите хора не познават или изтласкват.
Голямата опасност обаче е човек да не се приюти в депресията като постоянно състояние на духа и да изпадне в апатия, което вече е аномалия.
Затова Дако въвежда правилото за положителната депресия, като обяснява важността й с възпитателните послания, които получаваме, докато за кратък период от време биваме превзети от нея. И се връща към красноречивите думи, с които обличаме големите открития: проСВЕТЛение, проЗРЕНИЕ – т.е. светва ни и провиждаме изведнъж, след като сме били в мрак.
Така световноизвестният психоаналитик обяснява и любовта, която нарича „светлосянка”. И припомня квалификацията за нея като за „болест”, а изпитващите я като „болест”, „треска”...
„Само любовта носи истинско знание за другия”, пише Дако като реплика на библейското проникновение, че който трупа познание, трупа печал.
За него това е събиране на мъжкото и женското начало във всеки от нас – анимата и анимуса, за които вече сме писали. Нарича я „празнота, която се опитваме да запълним”. А какви са дупките? Черни – пълен мрак.
„Да обичаш е най-трудното нещо на света”, пише Дако.
И обяснява: „Любовта изисква свободна душа”, което е подсказване за описаната и от нас негова теория за вътрешната свобода, както можете да прочетете в нашия архив на сайта.
„В безкрая има достатъчно място. Човек не може да подчини живота си на някого, чието отсъствие би убило душата му”, категоричен е Дако.
„Другият никога не е това, което ни се иска, именно, защото е „друг”.