19min.bg

Излиза пътеводител на храненето


Какво представлява храната ни днес, защо трябва все по-често да говорим за здравословно хранене, как да си набавяме нужните ни витамини и минерали – отговорите на всички тези въпроси ще намерите на едно място: в енциклопедията „Как работи храната“ на издателство Книгомания. Луксозното издание от близо 260 страници с нагледен илюстративен материал и ясни и точни обяснения анализира всички храни, до които имаме достъп днес, и ни съветва какво да променим в хранителните си навици. Книгата съдържа 6 глави и ни запознава обстойно с всички процеси, свързани с храната: основни хранителни понятия, съхраняване и приготвяне, видове храна, напитки, хранене и диети, как околната среда се отразява на хранителните продукти.  Има ли идеална диета? Трябва ли да пием по осем чаши вода на ден? Какво точно е глутенът и защо толкова хора се пазят от него?



Медиите са пълни с нови открития и полезни съвети какво да ядем и пием, но дали тези твърдения почиват на някаква научна основа? С нагледни и разбираеми графики и изобилие от удивителни факти „Как работи храната“ разкрива целия процес – от производството на храна до това дали е полезна за вас. Ето и няколко любопитни факти: Япония консумира 10 л соев сос на човек годишно, Медът съдържа повече калории от захарта, 75% от обработваемата земя се използва за изхранване на добитък, не на хора, Прясната ябълка е 25% въздух, Яйцата не повишават холестерола, В някои плодови сокове има толкова захар, колкото в газираните напитки, В безкофеиновото кафе все пак има 3% кофеин, Изгаряме 35% от калориите в белтъчините по време на храносмилането, В касиса има четири пъти повече витамин С, отколкото в портокалите, Над 80% от хората в Източна Азия имат непоносимост към лактозата, Краставицата е 96% вода, Щурците са по-богати на белтъчини от телешкото месо. В хода на човешката еволюция храненето претърпява редица важни промени, които от своя страна водят до промени и в телата ни. Появата на готвенето, култивирането на зърнени култури, търгуването с храна повлияват историята на храненето, както и върху анатомията и физиологията ни. Например отдавна сме се адаптирали към консумирането на месо, но пък много азиатци имат непоносимост към млякото (лактозата) – причината е, че едрият рогат добитък се появява много по-късно в Азия, отколкото в останалите части на света. Сладките храни обаче, ако