Как да се самопрограмираме като използваме техниката на хипнозата върху себе си?

Да вярваме в себе си е лесно за казване, но трудно за правене, особено истински. Като се самопрограмираме. Как това наистина да стане реално – ето на какво сме посветили днешния ни психологически лайфхак.

Колкото и странно да звучи, най-подходяща е Схемата на хипнозата.

Тя работи доста лесно. Много често, ако умел познавач ни насочи примерно в темата „бяло”, като ни попита:

Какъв цвят е снегът,

Какъв цвят са облаците над нас,

Какъв цвят е престилката на лекаря

....какво пият кравите:

99% от хората незнайно защо отвръщат : Мляко!

Когато истинският отговор е: Вода. И те отлично го знаят.

Тази техника може да се определи като: Избор без избор

Така построяваме фразата с образи, които вадим, че да се получи този резултат, който искаме.

Как се нарича?

Програмиране на избора!

Разчита на отслабналия контрол, на изключване на съзнателното.

Това би могло да ни помогне, ако например сме неуверени дали някой би приел или би отказал лична и делова среща.

Вместо да попитаме ДАЛИ ще се видим, ние питаме: Кога ще се видим - в сряда или в четвъртък?

Програмираме с така зададен въпрос другия, че дори да не иска въобще да се срещаме и да не си представя точно за какво – каква е целта, той избира сряда или четвъртък. Програмирали сме му избора.

Даваме и лайфхак за отбрана при опит някой друг да ни въздейства с тази техника.

Защитата е да не приемаме по инерция, а да задаваме въпроси.

Когато програмираме не другите, а себе си най-важно е да си изработим Инструмент за договаряне със себе си/мозъка. Примерно, ако искаме намаляване на болката, която е психологически, не физически феномен, да не циклим на негатив по принцип

Ако отношението на човек с него самия е, че ще го гръмнат, той постоянно е в режим на очакване на опасност с готова раница и обут в чорапи, докато спи, ако изобщо може да спи.

Вече не мисли какво точно чака, а се държи със себе си и с другите зле, изнервен от постоянното очакване на нещо страшно.

Какъв е лайфхакът срещу тези негатимни очаквания, водещи до негативно самопрограмиране? Да си казваме сами на себе си:

А Я СИ ПРЕДСТАВИ, ЧЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ ТИ ЖЕЛАЕ ДОБРОТО!

Същото важи примерно при четене на коментарите под нашите снимки или постове в социалните мрежи. Ние решаваме сами на кои ще обърнем внимание – на подценяващите или на оценяващите. Още по-лошото е да ги мислим, дори негативните да бъдат 1% или 10% от всички, ние да акцентираме именно на тях.

Кое всъщност е важното, с/за което работим:

Задача/Цел

Отношение

Енергия

На какво ни учи умението да се самопрограмираме, стъпили на тези 3 основи?

Да ограничаваме обобщенията – да не превръщаме нещо дребно и моментно в голямо и постоянно

Да се питаме, когато е съществено: А защо ми е това?

Да развалим шаблона – т-е. Да не се подчиняваме на автоматизма!:

Какъв лайфхак ни дава това мислене?

Примерно, ако някой ни крещи, вместо да му отговорим с крещене, да го секваме с комплимент – да кажем: „толкова си красива, когато ми се караш”.

Или пък да го прекъснем внезапно с нещо – да кажем: „какво ти е това на ухото”, което човекът всъщност не вижда, като с мил поглед изчакваме да приключи с гневната си реч и да си обърне внимание. Така вземаме инициативата.  

А можем да си представим примерно, че е препил и сме му поднесли леген да повърне.

Това психолозите наричат: ПРЕВКЛЮЧВАНЕ ОТ АГРЕСИЯ КЪМ ПАРТНЬОРСКА ПОЗИЦИЯ

Целта на това неголямо усилие е проста:

Освобождаване от условния рефлекс/стимула на реакцията раздразнение – прекъсване на връзките от типа: „това беше нашата песен като двойка, уж сме се разделили и съм го преодолял, а когато я чуя ми става мъчно, даже се насълзявам” или „той ми е подарил парфюм, който намразих заради раздялата, като всеки път, когато ми попадне реклама или го видя, или дори само го усетя, това ме напряга/ ядосва/натъжава”.

Какъв е лайфхакът за справяне с тази тежест?

Не отбягване – примерно не минавам покрай онова заведение, където беше първата ни среща, покрай неговата/нейната месторабота и т.н., а освобождаване на съзнанието и подсъзнанието от тази емоция/мисъл.

Лайфхак: при такава натрапчива мисъл можем да си изработим прост жест – примерно да натискаме, като да е копче, костичките отстрани на китката. Така  постепенно отказваме мозъка от удобния за него навик да ни мъчи с тази глупост всеки път, когато по някакъв повод му се изпречи на пътя.

И да се приучаваме: вместо кофти моменти, да си припомняме моменти на щастие! Това са миговете, дните, годините, когато сме се чувствали радостни, красиви, силни, умни, победители.

Така се придобива лекота и увереност в съзнанието!

Лайфхак как познаваме, че сме си научили урока?

Може и физически да се забележи – изправяне на главата, изправяне и разширяване на раменете....

Тялото не лъже!

Утре очаквайте продължение:

Как да разберем какво наистина искаме в моменти, когато се притесняваме, че не знаем всъщност какво искаме?!

Борис Ангелов