19min.media

Как да се справяме с тревогите и страховете като си поставяме цели/мечти

Тревожността е един от най-големите психопроблеми в момента заради стреса и дигиталното предозиране, а празниците са период, в който многото свободно време понякога ни кара повече да се замисляме, а поради това да се заредим със страхове, защото – както е казано – който трупа познание, трупа печал. Как да се противопоставим на това?


Най-простият съвет на психолозите е да мислим за друго. Те дават лайфхак пример: ако човек кара над пропаст, не гледа в пропастта. Или, ако забива пирон, не гледа нито в чука, нито в пирона, нито в пръста си – така рискува да се удари лошо, гледа в целта.


Всъщност, и на по-високо ниво на мислене ние отново можем да се спасяваме от тревогите и страховете, като гледаме в целта. Мислено започваме движение, докато го правим, преносно, но движение.


Целта трябва да бъде всеобхватна и асоциирана – т.е. свързана с реални възможности. Т.е. не е цел 1 милион долара, а тяхното реално изражение: светла къща край морето, което гледаме от нея с шампанско в ръка, заобиколени от щастливи любими хора и неща, здрави и да се усещаме с леко сърце.


Просто и образно казано: ако ни вземат нещо, както на децата някоя играчка, трябва да вземем друго. Въпросът е да се движим, да не спираме да играем. Да бъдем „в играта”, както неслучайно се казва често, за да се изрази активно участие в нещо.


Когато си поставяме цел в играта, ние може и да я визуализираме. Как?


Да виждаме не просто проекцията на къща и шампанско, на другите, на ръце, крака, тяло/тела, но там да е и нашата глава, за да усещаме, че самите ние сме вътре. Най-добре е да се виждаме в цялост отстрани. Получава се нещо като тестдрайв на целта, на мечтата.


Докато правим това, си задаваме въпроси с думи, мислено, и си отговаряме с образи. Така РАЗКАЗВАМЕ НА СЕБЕ СИ С ПОГЛЕД ОТ БЪДЕЩЕТО, тоест гледаме оттам щастливи и с леко сърце себе си сега, тревожни и страхливи. Постепенно в мисълта си се връщаме по пътя, по който сме стигнали от сегашното си положение до мечтаното, целеното.


Така можем да разбием и родовите програми, които волно или неволно носим. Например, ако са ви обяснявали как във вашата рода е имало богати хора, които обаче са пропили състоянието си или са го проиграли, така че на наследниците, каквито сте и вие не е писано да бъдете богати.


Освен другото, това визуализиране и пътуване/ движение във времето към бъдещето ни изпълва със серотонин – радост/щастие и ни носи мелатонин – спокойствие и добър сън. Те пък, даже мечтите да не се сбъднат, отнемат тревожността и страховете и ги заменят с положитена настройка. Съвсем биологично, физически и реално.