Как карането и ходенето стават медитация

Мнозина казват, че си почиват, когато карат – без да съзнават, те са налучкали нещо много важно и много полезно, защото карането на кола по познат маршрут или по магистрала може наистина да действа като самопрограмиране. И даже като полумедитативно състояние, а някои психолози даже му слагат етикета „самохипноза”.

По същия начин може да ни действа и разходката – дори да не е в планина, гора или парк, а по познатия всекидневен маршрут, който отлично познаваме. Всъщност това познаване е в основата на благотворния ефект, който осигурява простото наглед „упражнение”. Това е повече от лайфхак!

Според учените мозъкът навлиза в особен бета режим, който на английски бива наричан body mindfulness. Това е вид изключване, което е полусъзнателно или пък напълно съзнателно – докато следваме обичаен маршрут за каране или разходка, ние не се налага да мислим за пътя, а можем да се отделим в себе си, тъй като нямаме притеснения за случващото се наоколо.

Кое е най-важното, за да има положителен ефект това самопрограмиране или самохипнотизиране?

Да насочваме мисите си, без да вкарваме в тях НЕ. Също като в рекламата, където негативните думи са просто забранени. Смята се, че ако в желанията, на които се отдаваме в полумедитацията, се съдържа отрицателно послание, ще ни сполети обратното на мечтаното/намисленото

Тоест, трябва да се настроим на позитивна вълна, за да произвежда мозъкът ни именно такива пожелания: да мислим не от какво да се избавим, а какво да създадем/да привлечем. Така възбуждаме веригата на успеха: целеполагане - вътрешна регулация - регулация на живота като цяло. Т.е. искат се действия, не само мечти и думи.

Как се прави?

Например не се самопрограмираме: вместо „да не бъда беден”, което изразява страх и неувереност и е негативно послание, ние наричаме: „да бъда богат”.

Вече сме споменавали, че именно в съзнание трябва да обличаме мечтите си в думи и желания, защото така е правилно, а и чисто биохимически ни помага да постигаме добри резултати, за разлика от насочването им в късни часове преди лягане, защото така ефектът е обратен и може трайно да повреди съня ни, а оттам да предизвика психически претоварвания - заболявания - депресии - деградация в известната прогресия. 

Така че, вместо да се ядосваме на задръстванията, на които сме свидетели дори днес, в деня на Националния празник, най-добре за нас е да уплътним времето в автомобила, което за градските хора е съществена част от деня им, за да помогнем на себе си със саморегулация на духа и тялото посредством полумедатиця и самохипноза зад волана, или пък докато крачим от дома към работата или от работата към дома.