Как перфекционизмът може да ни докара тревожно разстройство и защо жените са 60% по-склонни към несекващо притеснение?

Ако всеки или почти всеки ден в продължение на 6 месеца изпитвате тревоги и ви мъчат страхове, най-вероятно страдата от Генерализирано тревожно разстройство, което си е психо заболяване. Жените са 60% по-изложени на него, показват международните научни изследвания. Защо е така и какво предизвиква този сериозен проблем – на това сме посветили днешния ни психологически лайфхак?

Според психолозите 4 са основните фактора, които ни карат да изпадаме в тревожно разстройство, а на практика е неоценим, но със сигурност доста висок е процентът в нашето време на влакче на ужасите от кризи, пандемии, войни и цялостна неопределеност:

Социалните страхове

Страх за здравето и благосъстоянието

Мрачни предчувствия за опасности и бедствия

Перфекционизъм

Освен неспокойствието, което чувства душата, това разстройство има и физически симптоми – от безсъние и липса на концентрация през потене и глабоволие до треперене, задушаване, безпричинно вдигане на температура, безпричинни болки в ушите, зъбите, крайниците.

Повторението на думата „безпричинно” не е случайно, а е нарочно – страховете, които изпитват страдащите от ГТР е на практика без основание. Дължи се на нуждата им от контрол върху събитията и ситуациите и тяхното развитие, която се изражда в гореизброените симптоми на тялото и душата, а също в „прожектиране на мрачни филми в мозъка” най-малко от типа на Нероден Петко.

Като текста на Миряна Башева за известната в близкото минало песен: „На сън все стихийни бедствия, на яве яма след яма”.

Цялостното негативно мислене и непрестанно очакване на мрачно бъдеще често играе ролята и на самосбъдващо се пророчество, а за околните хората, които са изложени на тревожно разстройство непрестанно се притесняват, свиват се, оплакват се и са твърде досадни.

Това, от своя страна, силно намалява възможностите им за пълноценна комуникация, а оттам и за работна и лична реализация.

И да нямат склонност към перфекционизъм, хората с това заболяване бързо и надълбоко го развиват, като това може да избие в мании за чистота, подреденост, изрядност навсякъде и във всичко и непоносимост към всякакви несъвършенства в един несъвършенен свят. Което е пряк път към неврози и сериозни заболявания. Включително на тялото. В по-меките варианти се изразява просто във „вечен стремеж към съвършенство” – непрестанно планиране и контролиране.

Развиването на тази аномалия кара хората, които страдат от нея, да създават от всяка ситуация, от всяко обстоятелство, идеята и „филма” за пречка, проблем, дори опасност – нонстоп аларма, което в превод ще рече: ТРЕВОГА!

Както винаги, най-добрият лайфхак е да се научим ДА ПРИЕМАМЕ И ДА СИ РАЗРЕШАВАМЕ. Това, разбира се, не става за един ден или за една седмица, а човек трябва да работи върху себе си.

Цялата мъдрост е побрана в известна пословица:

„Господи, научи ме да променя това, което мога, да приема онова, което не мога , и да различавам едното от другото”.

Трите фактора – променяме, приемаме, различаваме – в тяхната цялост формират успешния модел на преодоляването на тревожността.

Психолозите дават по-сложната рецепта: разпознаване на отключващите фактори, отрицателните мисли, привичката за отбягване и постоянен стремеж към безопасност. На практика е същото.

Когато приемем, че светът е какъвто е, а сме безсилни да променим – т.е. да контролираме и да управляваме, доста неща в него и хора в това число, следваката стъпка е поставянето на нови лични и поведенчески цели.

Борис Ангелов