Кан със 100% пълни зали, някоя маска на червения килим и 2300 филма в бой за селекцията

на червения килим. Самият Фремо обаче има друг избор. Казва, че ще посреща по традиция звездните гости на върха на безбройните стълби пред Гранд театър Люмиер, но този път – с маска.
Вълнуващият мнозина въпрос ще ги има ли легендарните партита – в повечето случаи те са на частните плажове или на терасите на президентските апартаменти на големите хотели, а също на яхти, той не изразява мнение, като се шегува: „Аз съм от Лион. Винаги съм предпочитал вечерите пред соаретата тип коктейл”.
19’ от години пише за най-важния въпрос, свързан с развитието и бъдещото на киното и на фестивалите му изобщо – войната на фестивала с Нетфликс, която според нас изяде и главата на най-влиятелния човек в киноиндустрията за всички времена Харви Уайнстайн.
Фремо е дипломатичен, но както винаги твърд и категоричен: „Имаме позитивен диалог. До този момент компанията не приема правилата на Кан, които са прецизни: филмите от състезателната програма трябва да бъдат разпространени във френските киносалони. Ние желаем носителят на Златната палма да бъде видян от всички зрители по всички кина на света. Те решават”.
Така постъпва институция в държава със самочувствие, която държи на своята култура. Това е и една от основните разлики с Оскарите, където мнозинството филми в номинациите тази година бяха именно на Нетфликс и други филмови платформи.
Кан поддържа по-добри отношения с конкурента Амазон, който – от уважение и за да участва в играта с високите залози – инвестира и купи преди дни легендарното филмово студио MGM. Така влезе през парадния, а не през зания вход на седмото изкуство, както се опитва Нетфликс.
Фремо обяснява за публиката: „Вярваме, че след ужасяващата година за кината по света, в която платформите триумфираха, символичната и конкретната подкрепа за тях – кината и творците, е по-нужна от всякога”.
Директорът на канския фестивал е убеден, че догодина, през 2022 г., най-големият празник на киното ще се върне в обичайното си време – средата на май.
Каква съдба Фремо очаква за киното след най-трудната му година след Втората световна война:
„Разигра се огромна криза – здравна, културна, социална. Светът ни се промени дори визуално. Не можехме да ходим на ресторант, наложи се и без да искаме да ядем пица у дома. Не можехме да ходим на кино, така че се научихме да гледаме филми само на малките екрани. Киното досега беше преживявало много атаки: телевизията от 50-те, видеото от 80-те, VHS и DVD, интернет от началото на века и сега платформите. Разликата в сравнение с преди е, че когато идваха онези предизвикателства, киното се адаптираше, променяше се, развиваше се постепенно. Салоните обаче, дори през Втората световна война, не са били затваряни. Това забрани на киното да се промени и да се защити.