19min.media

Кои са вътрешните ни затвори: от успеха до провала и от ревността до липсата на спонтанност?

Миналия понеделник разказвахме за напрежението, което имаме при политически избор и сътресения, заради липсата на вътрешна свобода. Лесно ще разберете глупостта на слогана „стабилност в промяната” – дървено желязо, когато прочетете лайфхака за вътрешните затвори, както ги описва световноизвестният психоаналитик Пиер Дако:


 


Мания за успех – поражда цивилизацията на убийството, в която смазваме другите, „минаваме през трупове” – лишен от творчество свят


Страх от провал – другото лице на манията за успех


Потребност от провал – поради невротично чувство за вина – ако не се провалям, как ще разбера кога съм успял – вътрешен саботаж


Комплекс за вина – следствие от горното – нямам кола на 30 – аз съм провал, не съм милионер на 30 – аз съм провал...


Комплекс за малоценност – производен от горното


Потребност да бъдем обект на възхищение – резултат от чувството/комплекса за малоценност


Потребност от могъщество – породено от незадоволена мания за успех и производните й които изброихме – всеки е звезда, всеки е ВИП, засегнат е, когато не е признат за звезда, ВИП - много важен


Страх от отхвърляне


Страх от изоставяне


Страх от самота – производна на предишните 2


Страх от щастието – продуцира „магическа тревожност” – „имах късмет, но ще си платя за това”..., „какво ще правя, ако не съм така желан”..., „какво ли ми/ни готвят”, „всичко ми/ни го правят нарочно”..., „има заговор срещу мен/нас”...


Постоянна тревожност – следствие и от управлението чрез страх в пандемията – очакваме нещастия, хаос, болести, бедност, смърт


Патологично чувство за собственост


Прекомерна ревност – резултат на последното и по-горните


Страх от изоставане – от другите


Липса на спонтанност – забрана да бъдем спонтанни, прекомерна сдържнасот, която ни изпълва с вътрешен гняв, напрежение и комплекси, които постепенно се развиват в психически и физиолиогически заболявания


Пристрастяване към закостенели „принципи”, „традиции”, „навици”


 


Дако прибавя към вътрешните, които изброихме, също така и социалните ни затвори:


Тревожност заради чуждото мнение


Рефлекторно подчинение


Прието за задължително и механично спазване на обичаи – не може да нямаш деца, не може да имаш по-малко от две деца – не си пълноценен, не може да носиш това или онова, не може да ядеш това или