19min.media

Кои са вътрешните ни затвори: от успеха до провала и от ревността до липсата на спонтанност?

онова, не и на еди коя си дата или в еди кой си специален ден...


Табута


Догми


Маски на криворазбрано достойнство, социални роли, мними лични примери, обществено положение, задължителна бляскава кариера


Задължителна почивка – ваканция като на другите или по-така


Пасивно заложничество на медийните пропаганди и рекламата


 


Дако извежда и вътрешните затвори на отношенията:


 


Криворазбрана вярност – основана на чувство/комплекс за вина или страх


Ревност и невротично собственическо чувство


Афективен вампиризъм – т.нар. „енергийни вампири” – „поглъщаме” другия, храним се с него, обсебваме го


 


Отделно той разглежда:


Религиозните затвори – лицемерието, което е различно от Вярата


Идеологическите затвори – задължително приемане на една истина, една посока, една гледна точка, което води до отхвърляне и разделяне, образуване на врагове и неврози, неприемане на различията, на самите нас и спонтанността ни, обвързване с лъжи на личната или груповата Истина, която обективно не съществува.


Затворените системи – училище, университет, работа, пенсионна, в които човекът влиза в схема на мислене и действия и подчинява живота си на нея, подчинен от колектива, за да не се превърне в „чуждо тяло” и „скандал”.


 


Попадането във всеки от тези афективни вътрешни затвори Дако определя като „малка смърт” по Закона за минималното усилие и вижда резултата като затваряне, свиване на кълбо. Това е „мнимо равновесие” и „фалшиво успокоение”.


Лайфхакът според него е спонтанност за постигане на вътрешна свобода чрез „различност”, с която трябва да се справим, както пише световноизвестният експерт по душата.


„Всеки нов свят е маргинален по отношение на стария, също както всяко дишане е различно от задушаването”, обобщава Дако.