Кой нарцисизъм е нормален, а кой е клиничен, кои са по-самовлюбени: мъжете или жените?

Живеем в т.нар. култура на известността, в която всеки се чувства поне малко ВИП, особено в държава, където всички са готови за премиери, президенти, национални треньори по всички спортове, командири на ВВС и т.н. и разбират всичко от всичко. Нарцисизмът може да бъде нормален, даже го наричат здравословен, но може да бъде и психически проблем, даже болест. Как се познава кой какъв е? Това е темата на нашия днешен лайфхак.

Известният психолог Полина Тур казва, че всички имаме някаква форма на нарцисизъм. Според нея обикновено го наричаме „здравословен егоизъм” и той се изразява в амбициозност, целеустременост, умението да казваме НЕ, което е твърде важно за здравословни и нетоксични връзки и комуникации с другите, лидерски качества. Тук отваряме скоба, за да напомним, че и лидерството може да се развие в психоза, ако се мине здравословната граница на отдаване, даже у нас имаме по този повод чудесната дума „вождизъм”.

Най-общо казано според Тур здравословният егоизъм е любовта към себе си – нещо, без което не можем да бъдем нормални и да имаме нормални отношения, но която не пречи на любовта към другите и не отнема тяхната свобода.

Защото едно от отличителните качества на налудния нарцисизъм е именно изискването на човека с проблем хората, с които той има близки отношения, да късат отношенията си с другите – нарцисите ги виждат като опора за другия човек, която трябва да му бъде отнета. Това патологично чувство за собственост и отнемане на свобода не е здравословно. Но е много типично за тези нарциси – те гледат на другите, особено на близките си, като продължение на себе си, придатък, обикновено образуват своеобразни свити, защото не могат сами, имат нужда от възхищението на други, които смятат за по-нископоставени и подчинени на тях. Често процесът обаче е на заразяване – жертвите на нарциса доброволно се отказват от хора и неща, докато не осъзнаят – понякога твърде късно, че това е най-голямата им грешка, както всъщност винаги стоят нещата със загубата на свобода.

Френските психолози даже определят този нарцисизъм като „перверзен”, защото си