19min.bg

Който свика ВНС, сам пада в него: сваляне от власт, изгнание или убийство преследват събралите спецпарламент

в популярната сладкарница с кафе – театър „Ландтман” в центъра на Виена – и двете версии, все показателни за сериозността на мисията, имат убедителни поддръжници. Той се съгласява и е узаконен за следващ монарх. С цялата смяна на герои и династии, ВНС заседава 9 месеца и половина. Петко Каравелов пък е вкаран в затвора от Стамболов, за да угоди на външнополитическия курс на новия монарх, когото Русия и останалите велики сили не искат да признаят. Накиснат е като съучастник в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият му министър Христо Белчев.


Когато след 6-годишни усилия и това е постигнато, четвърто Велико народно събрание заседава две седмици – от 3 до 17 май 1893 г. уж по други дела – създаване на 2 министерства, което преди това е правено и без подобна височайша законодателна институция, а всъщност, за да промени в угода на княза правилата завероизповеданията на владетеля и престолонаследника му. Съдбата не пропуска да се саморазправи с усърдния Стамболов, свикал ВНС. Точно година и един ден след разпускането му, той престава да бъде премиер. А на 6 юли 1895 г. е посечен в центъра на София.  


Петото Велико народно събрание, което заседава месец през лятото на 1911 г. е учредено с цел да узакони титлата на Фердинанд, който след обявяването на независимостта на България през 1908 г. и за царство, трябва да вдигне ранга от „княз”, което се равнява на западното „принц”, на „Цар”, което е с тежестта на „крал”. Разширяват се и пълномощията на монарха. Министър-председателят, който върши цялата работа около ВНС – най-богатият по онова време българин Иван Евст. Гешов, няма 2 години по-късно, се налага не само да напусне поста си, но за известно време и България.


Шестото Велико народно събрание от 7 ноември 1946 до 21 октомври 1949 г. е най-драматично и заради саморазправата с опозицията, но и с личните съдби на събралите го. Произведеният от него нов министър - председател, избран 16 дни след свикването, Георги Димитров не доживява неговия край и последните месеци преди да умре ( или да бъде убит от Сталин) се лекува в Москва. Председателят на ВНС Васил Коларов, който наследява другаря си като премиер, също умира малко повече от половин година след Димитров и 3 месеца след разпускането на ВНС.


Седмото Велико народно събрание се събира цял месец след първите демократични избори след преврата от 1934 г. – на 10 юли 1990 г. Организаторите му имат безрадостна съдба. Първият председател (президент) Петър Младенов, свалил Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г., е отстранен от поста си 4 дни преди първото заседание на парламента във Велико Търново. Неговият съратник, а според анализаторите и основен сценарист на предаването на Младенов и избора на Желю Желев за президент, за да остане премиер – Андрей Луканов, съставя второ правителство. В него оставя постове за СДС, които никога не се заемат до свалянето му през есента на същата година. Личната му съдба се развива тъжно, след като минава и през ареста, а на 2 октомври 1996 г. е убит пред дома си в неразкрит до момента атентат. Той предизвиква уникален абсурд в юридическата практика: обвинените като убийци бяха оправдани, понеже съдът не приема представените от прокуратурата признания, изтръгнати с мъчения. И оправдава обвинените за мъченията за изтръгване на признанията на обвинените за убийци.


ВНС излъчва второ правителство на безпартийния Димитър Попов, което е коалиция между БСП, СДС и БЗНС – мечтата на Луканов е реализирана, но той е надигран от Виктор Вълков, в по-късни години бордовик в банката, където голям акционер е