Кристо: Никой не се интересува от моите работи в България

– Направени 23, а 47 неосъществени. Но, отново, ето това е… ако си архитект, това не е лошо съотношение.

– Не е лошо?

– Но това е, че трябва да видиш нашите проекти, те са много близки до архитектурата или градското планиране. Съотношението не е лошо. Те не са като рисуването или скулптурата.

– Ти си невероятно активен, пълен с енергия, щастлив човек?

– Обичам да съм щастлив, защото… най-напред обичам да съм здрав, това е най-важното. И затова се наслаждавам нон стоп, например аз никога няма да приема да направя ретроспектива. Не обичам да правя нищо, което гледа назад в моя живот. Обичам да правя нови неща. Има два нови проекта, за които не мога да ти кажа.

– Е, хайде, кажи ми.

– Не, не мога да ти кажа.

– Хайдеее…

– Не, не. Това ще те развълнува. Затова е толкова вълнуващо.

– Можеш да го съобщиш за пръв път пред Си Ен Ен, разбираш, нали – „Брейкинг нюз”!

– Когато се случи, скоро ще имаме „брейкинг нюз”.

– Аз определено ще дойда да посетя. Защото съм хипнотизирана от твоите проекти. Би ли се върнал някога в България? Никога не си се връщал там.

– Никога не съм се връщал. Отново… наистина, към края на моя, …не край, аз съм 83-годишен, аз отивам само на места, където харесват моята работа.

– Не мислиш ли, че там днес те ще я харесат?

– Много хора харесват моята работа. Като тези, които купуват мои работи. Защото, ако купуваш мои работи, аз имам пари да правя тези проекти. Аз не съм германец, но направихме голям проект в Германия. Не съм японец, но направихме (там) голям проект, „Чадърите”. Не съм австралиец, но направихме проект в Австралия. Никой не се интересува от моите работи в България. Защо трябва да ходя в България? Прекарвах време в Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Италия. Имам много колекционери, много хора, които ги е грижа за моите работи.

– Значи, не си много сантиментален?

– Не, не сантиментален. Аз съм сантиментален за моята работа.

– Какво мислиш, че щеше да помисли Жан Клод за това, защото сте го създали заедно? (сочи към екрана проекта „Мастаба”)

– Всеки ме пита, но най-важното нещо е, че Жан Клод беше много критична личност. Тя беше почти заядлива, можеш да ни видиш във филма на Мейсълс (братя Мейсълс снимат няколко документални филма за проектите на Кристо – б. р.), как ние се борим, крещим, почти като в развод, но тя беше… нещата, които аз пропускам, са направени, защото тя беше абсолютно нон стоп критикуваща как да направим проекта. И това е нещо съществено, ако пропускам, толкова важно, защото материалът и начинът по който проектът е направен, не е нещо, което е решено в студио. То беше решено като се учим, в реалния свят. Правехме фактически един към друг правилната мярка на проекта, много малък размер.

– Погледни, ето ви двамата (сочи към кадри на екрана с Кристо и Жан Клод на моста Пон Ньоф в Париж). Наистина, ти наистина си сложил всичко там отвън, нали?

– Да.

– Но, колко интересно, тя е била най-яростният ти критик…

– Да.

– И това е направило от работата ти най-доброто възможно?

– Разбира се, спорейки, как да бъде построена, как да бъде инсталирано, какъв цвят, как да го направим, наемането на хора, всичко това… Защото наемането на правилните хора не е свършено по правилния начин… То е много… понякога наемаме грешните хора и се налага да ги уволним. Не е нещо, което става изведнъж. Това е бавен процес. И това е може би най-важното – да направиш отбор, който да направи работата. Ние не сме инженери, не сме специалисти, ние трябва да имаме възможности да намерим правилните хора да ни съветват.

– Кристо, благодаря, че дойде. Благодаря, че ни даде тази обиколка във времето на удивителното ти изкуство.

– Благодаря.

Това интервю е взето лятото и излъчено по Си Ен Ен, след откриването на проекта на Христо Явашев „Мастаба” в Хайд парк в Лондон.