Лятото на Цънцарова
Журналистиката е задаване на 5 въпроса, а от години в България, с изключение на 19 минути и още шепа медии, колегите отвикнаха да питат. Затова беше време най-накрая да изгрее звездата на питащ журналист. На Мария Цънцарова по бТВ. Не на подтичващ след политиците или пригласящ им. Не и на случаи като Хекимян или Ризова – заяждащ се за дребни неща със силните на деня, та да мине за някакъв вид опозиционност, уж не вижда важните проблеми, които на драго сърце отминава. Знаем и конкретните причини, но не е колегиално да ги споменаваме. Всеки такъв би казал: „Ама на вас ви е лесно да бъдете свободни, при нас си има ред и куп началници". Вече се вижда: можело значи. Щом Цънцарова може, всеки може да пита, да се подготвя, да задава хладнокръвно и възпитано важните и логичните въпроси. Ако работи за зрителя, а не за властта.
Понеже доста непрофесионалисти питат – как и защо преди 12-13 години бяхме на 36-о място по свобода на словото, пък сега ще паднем и от 111-ата позиция, ето заради това е. Журналистите в България гълтат въпросите. 99% от тях.
Само една много глупава власт може да смята, че безкрайно дълго ще лъже всички. Има си формула по този въпрос, изказана преди бая години: „може да мамиш всички за известно време, може да мамиш известен брой хора през цялото време, но