Любовта не боли, заедно да търсим поводи за щастие

Когато се пее „Болка от любов”, психолозите беснеят. Любовта не е болест, а здраве. Или поне би трябвало да бъде, категорични са те и извеждат днешния ни лайфхак.

Според експертите всичко онова, което определяме като „любов”, има 2 основни фази:

1.       Влюбване – това е първата страстна фаза, изпълнена с ръководещи ни хормонални механизми, определящи нашето състояние. Тя трае  средно 12-24 месеца преди минаването на следващата фаза. Или на следващ партньор.

Тя е свързана с повишен допамин – от него, не от друго може да забравим глад и храна, което доста хора изпитват при влюбване. Също и  серотонин – ярко чувстваме страст в отношенията.

Ако тази фаза обаче продължи повече от 24 месеца, психолозите твърдят, че това  НЕ Е ЛЮБОВ, А БОЛЕЗНЕНО СЪСТОЯНИЕ НА ЕМОЦИОНАЛНА ЗАВИСИМОСТ/КАТО НАРКОТИЧЕСКА, АЛКОХОЛНА И ДР.-липса на самодостатъчност – НЕ Е СИМПТОМ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКО ЗДРАВЕ, А НА РАЗТРОЙСТВО – може да се развие до СИНДРОМ АДЕЛ/ЮГО . Той възниква понякога и с натрапчива идея, че човекът, който е желан, също  е влюбен . Това са красиви, но вредни за психиката фантазии. От този тип е съждението: „Бие ме, значи ме обича”, в чийто плен са поколения жени, насърчили без да искат домашното насилие.  Понякога, и без бой, нездравословно влюбените хора си създават представа, че демонстрираната липса на интерес от другия е начин да се скрие чувство. Тази идея може да ги успокоява, но не води до спиране на болката. А психолозите още веднъж подчертават:  КОГАТО ИМА СТРАДАНИЕ, НЕ Е ЛЮБОВ. Какво може да бъде? Недостиг на внимание, други дефицити, основани обикновено на детски травми. Какви например? Отсъстващ, дори да е присъствал физически родител.  Или пък усещане за конкуренция С единия родител – примерно майка и дъщеря се състезават за бащата.  Или пък хладни семейни отношения. Или домашно насилие – физическо и/или вербално или свидетелство на това. Или вменяване на вина и срам....

Има ли лайфхак как тази детска травма, водеща до токсични и болезнени връзки  да бъде преодолявана?  

Най-добре е да се изразява в творчерство, вместо в отношенията. Най-великите произведения на изкуството са създадени именно при подобни състояния. Но дори просто да попеем любими мелодии, да подраскаме нещо на лист, да опишем емоциите си, без каквито и да било претенции за гениалност – терапевтичният ефект е на лице.

В нормалните ситуации, лед 12 - 24 месеца влюбване започваме да виждаме човека  „с други очи” и стигаме да втората фаза на онова, което общо наричаме „любов”: 

2.       Зряла – здравословна привързаност – чиста от химия, рационално построена  система на отношенията. Как да стане? Много пъти сме давали лайфхака, който работи и тук:  договорен уин-уин - разговори , при които се разбираме, така че и двамата да се чувстваме победители. Това може да стане при приемане на другия, какъвто е. То означава разбиране, че сме две отделни личности, с отделен живот и отделни интереси, а когато нещата съвпадат, това вече е хармонична връзка. Това психолозите го наричат осъзнатост – можем да бъдем добре по отделно, но предпочитаме заедно. Какво означава? Не страдаме, ако не сме винаги заедно, ако човекът не избира нас в определени ситуации. Поддържане на приятелски , наред с другите отношения. Ключът към успеха се нарича Доверие. Няма огледалност – отказваме се от ситуациите, при които, когато  единият е в лошо настроение – и другия да изпада в негативни емоции. Липсата на огледалност означава да няма емоционална зависимост.

Ето и няколко лайфхака:

1.        Упражнявае на усмивка пред огледало – лъжем мозъка, че ни е ок, и влизаме в стаята/къщата/на вечеря в ресторант.... , за да създадем приятна комуникационна среда и да спестим взаимно напрежение, обяснения, огледалност.

2.       ПРИЕМАМЕ МОМЕНТА СКУКА/ПОСТОЯННА ЛИПСА НА ТРЪПКА ЗА НОРМАЛНА – МИНАЛ Е ЕТАПЪТ НА СТРАСТТА. Следва предоговаряне какво се прави. Кой от какво се интересува?

3.       Моментът на играта – рестарт на страстите, но вече осъзнати – нов навик, ново място ЗАЕДНО за нов допаминов изблик, развиване на съвместните интереси плюс медитативни техники, защото работата е да възродим ИНТЕРЕСА си към дадения човек

4.       А  ако нищо не работи – нови страсти с нови хора.

Много често търсим в любовта доказване пред вътрешното си дете и вътрешните родители – постоянен стремеж, който ни кара да търсим нови и нови партньори за ново и ново признание, което също не е белег за психическо здраве и може да ни доведе до зависимости и мании.

Какъв лайфхак дават психолозите за такива ситуации:

Помага осъзнаването на проблема, за да му дадем СТОП - сами да се спрем да възпроизвеждаме травматическите събития/навици/..., ако това се е превърнало в ПРОГРАМА. Правилото е просто: НЕ ПРИМИРЕНИЕ, което води до безкрайна поредица от  СКАНДАЛИ И ПОМИРЕНИЯ, А ИСТИНСКО ПРИЕМАНЕ. Как? Казваме си: ОК, отделям се от тази картинка и ще градя отношенията си по друг начин, ще правя любов по друг начин.

Твърде съществено е да се откажем от нещо, което се вписва и в многократно цитирания от нас Синдром на отложения живот:

ЧАКАНЕТО човекът да се промени, да отговори, да се сети. Този СИНДРОМ НА ОТЛОЖЕНИЯ ЖИВОТ  е наричан още в този конкретен тип отношения Синдром на любовницата – много жени се забавляват, после свикват да имат връзки с женени мъже и накрая осъзнават, че са остарели и няма да намерят, а толкова искат СВОЙ човек.

Психолозите, за да не се стига до подобни развития, съветват първо да бъдем честни и откровени и искрено и лично да поставяме нещата пред себе си. АКО НЕ се появява непобедим СТРАХ ОТ СЕРИОЗНИ/ДЪЛГОСРОЧНИ/ отношения.

Сериозни и зрели са отношения, над които честно и постоянно работим.  И работим да ги развием, НЕ ДА ГИ „СПАСИМ”, отсичат психолозите.

НЯМА И НЕ БИВА ДА ТЪРСИМ ГАРАНЦИИ, нищо че страхът и търсенето на сигурност са ни вродени първични инстинкти от времето преди да станем хомо сапиенс, а сме били неосъзнати животни.

И накрая, ако всички лайфхакове са изчерпани и се е стигнало до раздяла, може да се проведе осъзнато договаряне, така  че всичко да се получи както трябва при взаимно уважение, а не да се превръща във война и отмъщение.

Психолозите предлагат следните лайфхакове за опит за договаряне, ако преценяваме, че това изобщо е възможно:

1.       РАЗГОВОР – без него няма как другият да влезе в главата ви и да направи живота ви щастлив – на това се крепят зрелите отношения. Без, разбира се,  да разказваме това, което не ни харесва през претенции и в „ти” форма. Само в „аз” и „ние”.

2.       Изтъкване и определяне на Ценности/разбирания, които да съвпадат с ценностите на партньора.

3.       Взаимна поддръжка и уважение – когато единият страда, подаваме ръка: НИЕ ще се справим.

4.       Винаги да намираме ПОВОДИ ЗА ЩАСТИЕ.

Анастасия Тодорова