Манията за пластични операции и отслабване е заболяване: как се нарича и как се лекува?
"5 кучета, 5 пластични операции", така царица Маргарита ни описа лаконично преди повече от 20 години предизвикателствата пред дъщеря си Калина преди много години. Нашата принцеса е един от символите на този тренд, който при някои хора достига до размерите на психически проблем като най-известният случай е Майкъл Джаксън. При него комплексът, че е черен, а поради това- непълноценен, го кара да претвори лицето си като копие на известната актриса Елизабет Тейлър, но той не спира с намесите и си създава значителни физически проблеми. При Калина, която е много по-мек казус, вероятно всичко започва с прочутия за цялата й династия Кобургски нос. Днешният ни психологически лайфхак е посветен на телесната дисморфия, както експертите са кръстили този психо проблем.
На него сме изложени всички или поне повечето от нас. Според психолозите на огромният процент от момичетата още около 10-годишни започват в главата си да водят война срещу напълняването. Дори онези, които нямат нижда от това. И някои развиват психически заболявания на тази база - анорексия и булимия. Второто го има дори на зряла възраст принцеса Даяна, за чиято смърт и описаното в дневника й подозрение как точно ще бъде убита ще четете утре в деня на годишнината от смъртта й.
В по-тежките ситуации, които според британски изследвания например засягат около 1 процент от хората, някои се вманиачават в нещо конкретно от тялото или лицето им, което превръщат постепенно в психически проблем, защото вярват, че то е пречка за личното или деловото им реализиране - както се сещате, в почти 100% от случаите това е глупаво и невярно оправдание за съвсем други и реални проблеми.
Носът, ушите, липсата на коса или загубата на цвета й могат от просто раздразнение от "несъвършенство", сякаш в света съществува съвършенство, да се превърнат в генерализирано тревожно разстройство.
Лайфхакът как да се преборим с този проблем се състои от няколко елемента.
1. Важната промяна е в мисленето, в самооценката, не във външността. ДА ПРИЕМЕМ СЕБЕ СИ И ДА ВИДИМ НЕЩОТО, КОЕТО НИ ДРАЗНИ - НАПРИМЕР НОСА, КАТО ПЛЮС, А НЕ КАТО МИНУС. Много жени, например Барбра Стрейзънд са направили невероятна кариера в шоубизнеса точно, защото имат тази особеност. Същото важи и за мъжете - не е случайно написан Сирано, както и Депрдийо изигра него и още много роли, което не е пречило десетилетия наред да бъде възприеман като секссимвол. Също като Део и Руши у нас, които понякога споменават дълги носове, а публиката чак от думите им се сеща да ги забележи. Защото възприемането на човека е като цялост от визия и излъчване - т.на. вайбс/вибрации са много по-важни за възприемането на носа, ушите или друго.
2. Естествено, могат да се положат усилия - неоперативни, за външността, така че да превърнем "дефекта" във външността в ефект - чрез грим, прическа, очила или други аксесоари например.
Ако става въпрос за затлъстяване, винаги по-добре е да комбинираме спорт с някаква форма на гладуване - диета или минаване само на чай и плодове, вместо да се разчита на медикаменти. Да, на пръв поглед Оземпик е лесен избор, но е присъда за цял живот - не бива да се спира никога повече, а и струва луди пари. Както при неговото приемане, така и при оперативното отстраняване на затлъстяването, рискът от йо-йо ефект е огромен. Нещата опират не до "фокуси" и "магии", а до дисциплина в храненето и движението/спорта. Никой не е станал дебел, без да се тпкал, най-грубо казано.
3. Преставаме да си представяме своя огледален образ и да фантазираме неща, които другите ни се струва, че мислят за нас, докато те на практика не го правят. Приемането от другите се дължи първо на нас и нашето поведение, а после на всичко останало. Както чудесно психологически намислените български поговорки ни го повтарят от векове - в случая идва тази за дрехите и ума.
4. Изключваме първосигналния негативизъм, който в повечето случай е удобно оправдание, а навлизането в тази спирала ни превръща в хора с мислене на жертви, оттам води до депресии, тревожни разстройства и депресии поради занижена самооценка и практически отказ от социална реализация - лична и делова.
Борис Ангелов